“13-годишният Красен Топалов, българско овчарче-шпионин, което избягва от родината си, разказва за премеждията си в Солун, Гърция, след като се предава на местните власти. Той казва, че е направил два опита да избяга от България и след като изважда късмет, е изпратен през границата в Гърция от български офицер с мисията да шпионира гръцките гранични патрули.”
С този текст агенцията International Soundphoto разпространява
снимката на българското овчарче-шпионин
Красен Топалов през 1954 г.
Красен Топалов е само един от българите избрали да избягат от комунистическия режим в България. Според официалната статистика, само в периода 1946-1950 г., България е напусната от над 100 хил. души. Съвсем обяснимо, най-многобройните колонии от емигранти са в съседните Гърция, Турция и Югославия, както и в западноевропейски страни като Италия и Франция.
50-те години са период, в който българо-гръцките отношения са в една от най-обтегнатите си фази. Белязана е от многократни опити за нахлуване на територията на България от страна на гръцката армия. Навлизането на гръцки войски в България и престрелките с българските гранични постове по южната граница започват още през 1946 г.
Гърците предявяват териториални претенции към 39-те острова по долното течение на р. Марица при точката, в която се събират гръцката, българската и турската граница. И по-точно край селата Капитан Андреево и Генералово.
На 4 април 1948 г. гръцки войски навлизат на българска територия и заемат Горния остров, убиват трима български граничари и изхвърлят телата им в реката. Българските гранични войски предприемат бърза контраатака и противникът е изтласкан обратно.
През 1952 г.
Гърция става член на НАТО и това вдъхва още повече смелост
на гръцките войски. Следват нови нападения по южната българска граница. Островите по долното течение на Марица са подложени на масиран обстрел от страна на гръцката армия. На 26 юли 1952 г. двадесет гръцки жандармеристи предприемат атака срещу Източния остров. Тя е посрещната от трима български граничари, които успешно отблъскват противника.
През декември 1954 г. е съставена смесена комисия под егидата на ООН, която картографира реката. Подписан е двустранен протокол, с който е определена линията на държавната граница, която минава по талвега (най-дълбоката част на речното дъно) на р. Марица. Всички острови, към които гърците имат апетити, остават български.
