За миналото се сещаме предимно на националните празници. Сегашната ни територия е събирана парче по парче, сякаш съшивана на картата на Европа. Това е и причината поводите ни за национална гордост да не се броят само на пръстите на едната ни ръка. След Освобождението идва Съединението, а след него и Денят на независимостта. Герои, личности, имена оставят своята диря върху белите листове, събрани между кориците на нашата история. Сред тях има и определен брой… бургазлии.
Всеки град, всяко село ревниво пази имената на тези, които със смелостта, с ума, с таланта си са градили тухла по тухла нашата България. Когато изпаднем в умиление, най-често събрани около масата, все някой ще отрони фразата: “И ние сме дали нещо на света!”. Ей така с нескрита гордост, че може да сме малко и да сме пръснати по света като пилци, но имаме десетки причини да се наречем българи.
Все по-често се появяват класации за това кой е по- и най-. Но можем ли да подредим в Топ 100 великите българи? Цифрата е толкова скромна, че ще побере една нищожна част от българите, които са градили основите на Кубратова България, на България на Аспарух и Борис, България на Симеон и Иван Асен, България на Левски, на Раковски, на Каравелов.
Единият без другия не може
Всеки българин е свързан с останалите чрез една невидима нишка, която сякаш паяк заплита старателно в мрежата на нашето героично минало. И в тази поредица от имена на ханове, князе, царе, патриарси, революционери, възрожденци, воини в по-ново време се нареждат и тези на писателите, поетите, музикантите, артистите, спортистите. Техните имена отекват извън пределите на днешна България.
Гласовете им политат в Космоса. Точният им мерник носи медали. И ако градчетата в сърцето на Стара планина се гордеят със своите революционери и писатели, то Бургас остави златна следа в родната литература, театър, кино, музика и изобразително изкуство.
Тоя влак за Бургас е тъй бавен. Така започва стихотворението Тоя влак за Бургас, написано от един от най-лиричните български поети Христо Фотев и посветено на друг именит автор и бургазлия – Недялко Йорданов. Името на Фотев се свързва с Бургас. Той е една от неговите ярки и неугасващи визитни картички. Малцина знаят, че поетът е роден в Истанбул, но не спира да възпява своя истински дом: Кълна ви се… |
Да си българин – това звучи гордо! Да си бургазлия още повече!
Такъв, какъвто е и авторът на Време разделно – академик Антон Дончев. Няма българин недокоснат от словесната изящност на романа, от историята, която роденият в Бургас писател разказа.
Има още едно име, свързано в морския град и чиито стихове никога няма да остареят – Петя Дубарова. Бургаското момиче продължава да вълнува с творчеството си тийнейджърите от цялата страна. Петя Дубарова, която напуска този свят преди 37 години, живее чрез едноименния конкурс за поезия и проза и в песните по нейни стихове.
Когато стане дума за театър, имената сами говорят – Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Мария Статулова, Руси Чанев, Тончо Токмакчиев…
Освен на сцената, талантът на бургазлии оставя диря и в киното
Кинорежисьорът проф. Георги Дюлгеров е единственият (засега) българин отличен със Сребърна мечка от фестивала в Берлин за филма си Авантаж. Уверено по неговите стъпки върви и друг бургазлия – Камен Калев, чийто първи филм Източни пиеси му донесе няколко престижни кино наради.
За бургазлии се знае, че са талантливи. За Бургас се говори като за град на поети и певци. Тук са направили първите си стъпки оперната прима Райна Кабаиванска и диригентът Емил Чакъров, преди да покорят световните сцени и да останат завинаги в сърцата на своите почитатели.
И родната поп музика нямаше да е същата, ако в Бургас не се бяха родили композиторите Тончо Русев и Стефан Диомов, ако тук не бяха запели Домино, Тоника, Ваня Костова, Тони Димитрова…
Все имена, които всеки българин трябва да знае!
И до тях няма как да не се нареди това на големия художник Георги Баев – Джурлата. Талантът му на художник напуска пределите на България и не остава незабелязан от Европа и то по времето на Желязната завеса. През 1986 г. Баев става носител на Хердеровата награда, учредена през 1963 г. на името на немския философ Йохан Готфрид фон Хердер. Отличието се присъжда за насърчаването на отношенията в областта на науката, изкуството и литературата.
В дългата редица от художници, оставили диря в родното изобразително изкуство се нареждат и Виолета Масларова, Ненко Токмакчиев (баща на актьора Тончо Токмакчиев), Стоян Цанев, Румен Статков…
За бургазлии казват, че са шовинисти, че винаги имат свое мнение и че от Бургас по-хубав град няма. В биографията на много известни българи се споменава морският град като място, в което са живели, творили и са напуснали земния си път.
Да си бургазлия – това звучи гордо!
Ако не си роден в Бургас, значи си или бургаски зет, или бургаска снаха! И в двата случая, си горд, че имаш връзка с града, чийто химн Бургаски вечери звучи не само край морето, но и по света!
Вижте още 11 от най-важните причини да стегнете куфарите към Бургас
zabravqte rachkov
Рачков явно не е от техния отбор, но някак си е жалко да споменеш Токмакчиев и да пропуснеш Рачков!
защо пишете само за културата ,а къде ви е и спортът –малко ли големи спортисти е дал града ни
Истина е – защо няма нищо за спорта! Нека си спомним за медалистите – за първият олимпийски медалист на България – Никола Станчев, за първият олимпийски шампион в борбата Продан Гарджев, за първият олимпийски шампион по бокс на България Георги Костадинов, за Радостин Кишишев – повече от 250 мача в английската Висша лига и за още много-много други, които са стигнали високо ниво.
Това си е направо тема за втори текст, Евгени! 🙂 Поздрави!
Как може да пропуснете НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ ?????
и Михаил Билалов
а и д-р миразчийски – хирург сега е шеф на умбал бургас със доход насъбран от 500000 лв и е трети по богатство във България
добавяме и пародията на своя баща – д-р доцент професор академик душепеев – гинеколог който навремето беше първи по руптури на несполучливи аборти и бе даден в “съдебен спор ” – гледайте защото не знаеше че е махнал предния ден матката на жена