Те отново са ни на гости. Здравко Йончев и неговите приказни снимки. Този път е дошъл с бурканите на баба. Да, Здравко експериментира със светлина, зеленчуци и буркани. Защо и как фотографът, заснел едни от най-красивите столични сгради, е решил да обърне внимание на бабината зимнина?
“Идеята за снимките се появи случайно, при експериментирането с една портативна светкавица. За заснемането ми трябваха около 2-3 часа, които бързо отлетяха. С промяната на ъгъла на светкавицата се получават различни и интересни неща, от които пък после, за съжаление, трябваше да избера само един вариант”, разказва пред Lifebites.bg Здравко Йончев. Той се насочва към
темата с бурканите на баба
заради връзката на зимнината с българските традиции.
“Зимнината по същество се появява като стремеж да се запазят определени храни от един сезон в друг за по-дълго време, без да се развалят. Този стремеж съществува в българската култура, започвайки с киселото мляко и бялото сирене и стигайки до консервирането на храните в буркани. А по време на комунизма 1944–1989 г. това се превръща в отличителна черта на българската икономика и традиция”, обяснява той и отскача назад в спомените си, за да изрови няколко с буркани лютеница и царска туршия.
Едно време семейството му, подобно на много други, изкарвало студените месеци почти изцяло с такава зимнина.
“За тези, които не знаят, зад зимнината обаче седи огромен труд на садене, прекопаване, поливане, бране и стерилизиране на тези храни. Най-трудното и тежко от всичките беше при засаждането и прекопаването – тогава наторявахме с оборска тор”, уточнява за по-младите Здравко. –
Това, което помня обаче най-ясно беше приготвянето на лютеница
Около два дена трябваше да печем пиперки в едни чушкопеци, които побираха максимум по три броя, а имахме около 3-4 чувала. После пък цял ден трябваше да се бърка лютеницата, а след това да сварим бурканите, че да се вакуумират, за да не влиза въздух в тях.”
Днес бурканите на баба могат да се открият в магазините. Без да е необходимо да клякаме, да торим, да берем и печем. Всичко е по щандовете, а ако вкусът на туршийките не ни липсва, можем да си купим и пресни зеленчуци. Внос, в повечето случаи.
Готови, а не бабини са и някои от бурканите, заснети от българския фотограф.
“За мен беше важно бурканите да са чисти при заснемането и колкото по-нови и неупотребявани, толкова по-добре. Затова в голямата си част консервите са купешки от различни магазини. Но има някои компоти, които са мои или по-точно на баба ми. Тя продължава да затваря за зимата и да ми ги праща. Това вече все по-рядко се случва, тъй като привикнахме да имаме пресните продукти по щандовете на големите вериги”, казва Здравко.
Какво е запечатала камерата му?
Визуално интересни и обвързани с българските традиционни зимнини. Като грах, туршия, люти чушки, кисели краставички, бамя, компоти от череши, сливи, ягоди, както и каперси, и малки царевички, които не са много традиционни за българските консерви.
Вижте още… как Здравко Йончев засне Къщата с ягодите
Да, Здравко, бабите ни не са затваряли буркани с каперси, а най-вероятно дори и да ги купят няма да знаят как и с какво да ги похапват. Но пък и каперсите, и маринованите царевички изглеждат приказно на снимките ти!
Една малка част от тях може да разгледате в галерията по-долу, а пълната колекция фотографии от този проект на Здравко Йончев може да видите на неговия сайт – където си правят компания с още куп интересни кадри.
