Всички прегаряме, страдаме, боледуваме, остаряваме и умираме. Разочарованията, натискът, разпределянето на ролите в живота без наше участие са основата на усещането за изпепеляване, прегаряне и загуба на илюзии. А да загубиш илюзиите си е отрезвяващо и порастващо, но и доста разочароващо, депресивно и разболяващо.
Често се говори за професионалното прегаряне по начин, който не се свързва с нас и ние бързо можем да решим, че това не ни засяга. Искам да ви кажа, че щом сте живи и ходите на работа ви засяга.
Професионалното прегаряне (burn out)
е състояние на духа, което не е лишено от външни причини, но е преживяване лично и засягащо цялото ни същество, а не само професионалния ни образ. Прегарянето е синдром, който ни засяга в цялост и не прощава на нито една сфера от личния ни живот.
Да прегориш е загуба на вярата в самия себе си и собствените си сили.
Наивно е да смятаме, че има рязко разграничение между личния, професионалния и социалния ни живот. В която и плоскост да функционираме, го правим с качествата на своята личност, където и да “закъсаме”, то е свързано с нашата личност. Със своята личност влизаме в проблемите и празниците на живота.
На много живеещи извън България им се струва, че прегарянето е широко разпространено у нас и ние сме жертва на условия, събития и родни политики. Това е вярно, но не е цялата истина. Всъщност това е проблем навсякъде по света, при това сериозен.
За мен днес големият въпрос не е защо и как прегаряме в работното си ежедневие, а как да не прегорим, живеейки в България? Проблемът не е само в ниската заплата, високите цени, отсъстващата “социална справедливост”. Драмата е в
липсата на отношение към себе си, собствените сили и самооценката
която изграждаме.
Имаме склонност да натрупваме умора в живота си, а да нямаме време и потребност за истинско разтоварване. Типично е за българите да не се грижим за собствената си профилактика и вентилиране на умората.
Вижте още: Психично здраве = здрав разум
Стресът, разочарованията, негативните ефекти на живота се превръщат в токсини. Всички вече са наясно, че непреработеният стрес рано или късно ни сяда на гърба. Да, ние сме тяло, но управлявано от своите емоции. Хубавите трапези, алкохолът, адреналинът и забавлението смазват “износването”, което предизвиква животът, но ефектът е временен.
Проучвания правени сред българската популация сочат средни нива на прегаряне и загуба на емоционална чувствителност. Правил съм тренинг за превенция на професионалното прегаряне сред стотици учители и хора от различни възрасти и професии. Усещането ми е, че болшинството развиват умение да се самопозитивират или с други думи – не са напълно честни в самооценката си за степента на изгаряне, загубата на илюзии и симпатии към другите.
А характерни за синдрома на прегаряне са именно загубата на илюзии и развитието на циничност към хората около нас.
Драмата гравитира между две основни житейски енергии – мъдростта (знанието) се изправя срещу състраданието (чувствителността). Колкото по-знаещи ставаме, толкова по-лесно губим чувствителност към тези, които са по-неопитни и още не знаят. Но ако прекалим със своята състрадателност и чувствителност, рискуваме да станем твърде сълзливи и меки. Пътят е в синхрона между мъдрост и позитивни чувства към другите. Това е ключът към здравословния вкус на живота.
Естествено, ние сме представители на единствения вид на тази планета, който има проблем със собственото си съществуване и затова е важно да се борим за психичното си здраве. Нуждаем се от лична психохигиена. Така както мием тялото, зъбите и косата си, така
трябва да “измиваме” от себе си стреса, разочарованията и нерационалните очаквания
За да се предпазим от прегаряне, има едно важно условие. И то е да разберем какво ни понася да правим, къде са силните ни страни и колко можем да носим. Важно е да знаем кое и в какви количества ни действа добре. Защото силата на измисленото позитивно мислене не е достатъчна да компенсира слабостите ни и не всеки иска да познае себе си.
За да съм по практичен, ще ви посъветвам: не пренебрегвайте твърде дълго своите желания, играйте, движете се и се забавлявайте, така както обичате, но се грижете и за ума си. Добре е тялото да бъде доволно, но най-хубаво е когато ума е доволен!
[…] Вижте още: Как да не прегорим, живеейки в България […]