Преди известно време се разхождах с приятел в една от европейските столици. Град с 3,5 милиона жители, в който тълпите са нещо типично. Без значение дали в градския транспорт или на някоя спирка, в подлез или пък в магазин – да си заобиколен от стотици бързащи хора, движещи се в най-различни посоки, е напълно нормално за местните.
Но не и за мен. Като човек, роден и израснал в малък град и отскоро живеещ тук, аз самата трудно мога да свикна с това.
И така, бяхме на една от най-натоварените спирки на метрото и трябваше да излезем от подлеза, аз, както винаги, оставях хората да минат преди мен… и всъщност стоях на едно място.
Трябва да се буташ, иначе просто никога няма да минеш
каза момчето, с което бях. Тези негови думи, казани в една на пръв поглед съвсем обикновена, ежедневна ситуация, се запечатаха в съзнанието ми. Той просто искаше най-накрая да се махнем от този подлез. За мен това изречение и посланието скрито в него бяха много повече.
Той беше напълно прав! Думите му важат не само за конкретната ситуация, но и в живота като цяло. Ако стоим безучастно отстрани, без да дръзнем да предприемем каквото и да било, никога няма да достигнем целта, към която сме се запътили. Ако не направим първата крачка, ако не поемем риск, ако се страхуваме от промяната – то тогава никога няма да помръднем от мястото си.
Животът е изпълнен със ситуации, които изискват да направиш „първата крачка“. Всъщност целият живот е една такава ситуация. И независимо дали става въпрос за дребни случки от ежедневието (като това да минеш през тълпата в подлеза) или за вземането на по-важни решения (като да напуснеш работата си, за да намериш нова, която ти носи по-голямо удовлетворение), то
в основата на всичко е именно тази малка крачка
От нея произлиза всичко останало. Единствено тя може да промени положението ни. Нещата, които правим и рисковете, които поемаме, по никакъв начин не ни гарантират успех. Никой не може да даде гаранция, че стъпките, които предприемаме днес, ще променят живота ни в положителна насока утре. Важен според мен е самият акт на промяна, защото именно той е символ на смелостта и готовността да преследваш мечтите си.
Животът е изпълнен със загадки и ключът към всяко едно ново познание, към реализирането на всяка една мечта, е именно
смелостта да направиш първата крачка
А ако животът бъде представен като площадка, пълна с хора, то пред всекиго от нас има два възможни пътя – или да направи крачка в желаната посока, или просто да остане неподвижен, изчаквайки нещо или някого.
„По-подходящи“ моменти обаче не съществуват, нито пък някой ще направи нашите крачки вместо нас самите. Всяко едно движение може да започне във всеки един момент, а за това е необходима единствено смелост.
