Това място е направо… магично. Малко кал му трябва и е готово за заснемане на филм от рицарски времена. Съвсем запазен средновековен град-замък. С цитаделата, кулите, крепостните стени, кладенците, площадите и къщите. Кулите са наблюдателни и бойни, има купища масивни решетки и подвижни мостове. Да не пропускаме изненадващо красивата готическа катедрала с прекрасните си витражи и най-стария орган в Южна Франция. Да, досетихте се. Днес ще се разходим из приказния Каркасон.
Легендата за Каркасон
Много легенди се разказват за тази красива крепост – една от най-запазените в света. Според една от тях, самият Карл Велики се опитал да превземе града. Когато войските му настъпили, някоя си мадам Каркас започнала да изхвърля от крепостните стени последното жито от запасите на града. Уж за да нахрани прасетата, които обикаляли в подножието им. С това накарала нашествениците да си мислят, че запасите на града са големи, след като си позволяват подобни разхищения. И понеже не успели да измислят военен начин да го подчинят, в крайна сметка франките се оттеглили. А градът бил наречен впоследствие на неговата спасителка мадам Каркас.
Всъщност, такова нещо никога не се е случвало. Но легендата е достатъчно показателна за това, че наистина малцина са били онези, които са успели да превземат тези крепостни стени като завоеватели.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ ЗА КАРКАСОН
Каркасон се намира в областта Лангедок в югозападна Франция, близо до Пиринеите и днешната граница с Испания. На кръстопът. Там, където се срещат главният търговски път, свързващ Атлантика със Средиземно море и онзи, водещ от Испания и Пиринейския полуостров към Франция и останалата част от Европа.
Тук живот е кипял още 3500 г.пр.н.е. Градът е построен върху останки от късната Античност. Някои от укрепленията датират още от времето на Христа. Всеки владетел, който взимал властта, давал своя дан в укрепването на града и развиването му в съвършената защитна крепост. Неслучайно станал
символ за непристъпно укрепление
Крепостните стени са най-дългите в Европа – около 3 километра. И със сигурност сред най-запазените. Строежът им трябва да е започнал някъде през 7 век – т.е. дори само те са по-стари от нашата държава. А иначе крепостта е много по-стара и кой ли не е имал апетити към нея – келти, римляни, вестготи, франки, сарацини.
През 8-ми век Каркасон е бил владение за около двайсетина години на сарацините. Това станало възможно заради противоречията между католици и еретици (арианци) в района, което отслабило управлението на града. Но маврите не могли да се задържат за дълго. Скоро след това те били отблъснати от франките обратно към Пиринеите. Градът всъщност бил ключовата крепост, благодарение на която нашествието на маврите към Европа било удържано. Векове наред точно там е била границата между Франция и Арагонското кралство (Испания).
Това, което и до ден днешен е най-известната глава от историята на приказния Каркасон, е катарството. Това била една от основните крепости на катарите, наричани още албигойци. А по същество те били
последователи на нашите богомили
Когато Инокентий III бил избран за папа, той си поставил за цел справянето с тяхната ерес. И свикал т.нар. Албигойски кръстоносен поход. 10 000 рицари тръгнали през 1209 г. към Лангедок, за да избият де що катар видят. Естествено Каркасон бил сред основните им цели. В началото на август те го достигнали. Отрязали водоподаването на града. После успели да пробият крепостната стена. Сред огън, жега, без вода и пред остриетата на рицарските мечове, жителите на Каркасон трябвало да напуснат града си голи и боси, буквално само по долни ризи.
В Каркасон се настанила Светата Инквизиция. И последвали кървави дни. Мнозина били подложени на мъчения, които били трудни за проумяване, даже и според средновековните стандарти. Който издържал, изгарял на кладата. И така години наред, докато финално катарството било изкоренено. В кулата, където преди векове се е помещавала инквизицията, днес има Музей на мъченията.
Впечатляващ, особено за деца в ученическа възраст
Стратегическото значение на Каркасон за отбраната на района отпаднало чак през 17 век, когато границата се преместила до планината. След като не бил вече толкова важен, градът и емблематичните му крепостни стени потънали в разруха. В началото на 19 век френското правителстводори имало намерения да събори стените. Надигнало се мощно движение за запазването им, били възстановени и оттогава градът поддържа блясъка, на който се радва и днес.
Възстановен в средата на 19 век. Днес в Списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО. Над 3 милиона души го посещават всяка година, без да заплащат входна такса. Платено е единствено влизането в цитаделата и в различните музеи.
По тесните калдъръмени улички има множество кокетни кафенета и ресторанти, магазинчета със средновековни сувенири. Тъй като не е много голям, със сигурност винаги може да се намери достатъчно време за обяд или поне лежерно кафе. А отпуснете ли се сред подобна обстановка, неминуемо ще ви се стори, че
времето е спряло
А ако още не сте играли играта с името на тази прекрасна крепост – не пропускайте да я подарите на децата си. Развива логическото мислене и ги учи да мислят стратегически. В същото време не е трудна, много е увлекателна и има начало и край след около 40-тина минути, в зависимост от броя и възрастта на участниците. И определено е игра, в която малките човеци могат да бият възрастните, без последните да им се дават. При това само с мислене и малко късмет.
Нали се досещате, че през седми век все още няма държава Франция, така че не – крепостните стени не са по-стари от нашата държава. А е добре да напомним, че в 681 г. се създава Дунавска България, а това не е първата държава на българите, тъй като в Именника на хановете се споменава за държавен живот още от ІІ в. сл. Хр. Добре е да се имат предвид такива подробности.
Преди време ви показахме сладките красоти, които твори българката Бистра Дийн, която живее в Австралия. Покрай тази история се натъкнахме на поредната ни сънародничка, която...
"Столът е много труден за проектиране обект. Небостъргачът е малко по-лесен. Затова столът чипъндейл е толкова известен днес." Тези думи принадлежат на известния немски...
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Нали се досещате, че през седми век все още няма държава Франция, така че не – крепостните стени не са по-стари от нашата държава. А е добре да напомним, че в 681 г. се създава Дунавска България, а това не е първата държава на българите, тъй като в Именника на хановете се споменава за държавен живот още от ІІ в. сл. Хр. Добре е да се имат предвид такива подробности.