Андерсен: Самотното грозно пате със световна слава
Всички знаем поне няколко от приказките на чудния разказвач Ханс Кристиан Андерсен. Онзи, при когото цветята, животните и всякакви приказни създания страдат и ликуват по-искрено от хората. Сблъскват се с...
Време за поезия: Димчо Дебелянов – Аз искам да те помня все така
Аз искам да те помня все така от Димчо Дебелянов* Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече...
Патрик Зюскинд и неговата ароматерапия с думи
Казват, че Зюскинд е нетипичен. Слабо определение. Един от най-четените немски писатели щеше да се опише сам далеч по-ексцентрично. Ако можеше. Но не, този велик скулптор на образи, е...
Време за поезия: Елисавета Багряна – Моята песен
Моята песен от Елисавета Багряна* Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека, която безшумно цепи вълните смолни и сякаш проправя оттук до небето пътека, и сякаш се гони с чайките смели и волни. Когато излезем...
За красотата на поезията – задочно интервю с поети
Красотата на поезията е като лекарство. Точната доза лекува, повдига духа, осмисля живота. Но една сричка накриво или пък прекаляване с количеството – и вечерта завършва с лош привкус и...
Денят на инвикта – първият роман на юриста Николай Пеев
Авторът на книгата Денят на инвикта – Николай Пеев, е юрист по професия. Но ако си мислите, че в съдържанието ѝ ще откриете цитирани закони, точки и алинеи –...
Време за поезия: Lifebites.bg представя Елена Лулева
Днес ще ви представим стиховете на Елена Лулева. В ежедневието си 34-годишната софиянка има съвсем различно занимание, а писането на стихове е нейно сравнително ново хоби. Думите помагат на Елена да се...
Време за разкази: Дарина Гарванова – Близнаците
Диман и Ангел бяха приятели от деца. Израснали в центъра на София, от двете страни на НДК, двамата бяха неразделни от 16-годишни. Лятото скачаха от скалите на Созопол и...
Време за поезия: Ода за майката
ОДА ЗА МАЙКАТА Мария Нориега От тялото ми извира животът и гърдите ми правят мляко, сърцето ми е пълно с любов като вселената необятна. Ръцете ми люлеят с вълните на бездънните океани, дъхът ми стопля страните, когато от...
Време за разкази: Момчето и Звярът
Чуваше тежкото му дишане някъде зад гредите на плевнята. Дебнеше скърцането на пода, за да разбере къде е. Беше ужасен. Дъждът валеше грубо. Светкавиците разкъсваха нощта и бързо бягаха...
Време за поезия: Милена Рангелова – Пролет Моя
Пролет моя * от Милена Рангелова Ти, Мис Пролет от малкия град с евтина рокля и олющен лак Мис Пролет с панелен живот, с дупки от оси и лястовичи гнезда в косите, и дъжд Пролет от осмия етаж с мушката на балкона, затворени прозорци и...
Време за разкази: Бай Мазол продава орехи
На селския пазар всичко беше постарому. Едни и същи физиономии се мяркаха покрай щандовете - кой за магданоз, кой за чесън, кой заради някаква друга липса. От далеко се...
Ерих Кестнер: Действията говорят по-силно от думите!
Книгите му са демонстративно горени на площад пред очите на стотици германци. А Хитлер напълно забранява публикуването на писанията му. Обявен е за политически неблагонадежден от нацистите. Сатирик, лирик,...
Време за разкази: Малката Силвия
Главоболието блъскаше по слепоочията ѝ със силата на боксьор. Болката удряше круше след круше и я караше да премижава от кънтежа в главата си. Гадеше ѝ се и усещаше как светът...
Време за поезия: В памет на Тодор Колев – Фалшив герой
Фалшив герой Иван Ангелов Там, дето поисках бях, взех колкото пожелах. Днес питаш ме ти аз не съм ли бил фалшив герой. Видях красиви и умни жени, чух толкова много лъжи - и ти, питаш ме ти какъв,...
Време за поезия: Миряна Башева – Махмурлук
МАХМУРЛУК от Миряна Башева Неврози. Микроинфаркти. Гърмят бушон след бушон. Пие се като в Антарктика. До състояние гьон. Една приятелка (бивша) днес ми удари нож. Водка, мъгла и киша. Мръсна софийска нощ. Един приятел (зарязан) не ме удари и...
Пъркинс, без когото литературата нямаше да е същата
Геният в сянка – това е Макс Пъркинс, описан възможно най-кратко. Както са изисквали собствените му стандарти за писане. Или по-точно, за редактиране на написаното. А Максуел Евартс Пъркинс е...
За спомените и умението да ги оставим да си отидат
Главният герой в новата книга на Фредрик Бакман са тъкмо те, спомените. Откриваме ги, все по-откъслечни, в главата на един изплашен от Алцхаймер дядо. И сглобяваме пъзела на любовта...
Време за поезия: Леда Милева – Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ Леда Милева Над много градове премина самолета, над чужди планини и дълго сянката му гледахме в морета от облачни вълни. Аз мислех, че съм уморена от този дълъг ден, когато блесна - слънчева, зелена - родината пред...
Време за разкази: Приказка за виното и вината
Изревах си очите, бе Боже. Не ми останаха нито сълзи, нито очи. Карам и рева, карам и рева. Защо не са измислили чистачки за очи? Ще се претрепя някъде...