Село Радуил, където къкрят боб, вяра и изкуство
Ако ви се яде божествено вкусен боб, трябва да посетите Радуил. Неслучайно местните казват, че "един килограм боб, един килограм пъстърва и един заден бут от сърна свалят човек...
Време за поезия: Стихове от Виктор Иванов – част 2
Стиховете, които ще прочетете в редовете по-долу, са дело на Виктор Иванов. Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може...
Време за поезия: Уилям Уърдсуърт – Нарциси
Нарциси на Уилям Уърдсуърт Всеки път когато видя тези прекрасни жълти пролетни цветя в съзнанието ми мелодично се прокрадват прекрасните му строфи. Нарциси Самотен като облак пак аз реех се из небесата, когато зърнах...
Време за поезия: Пърси Шели – Лека нощ
Лека нощ от Пърси Шели Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти...
Време за притчи: Двете торби (истината и неизреченото)
Един въпрос го измъчваше всеки ден – кое тежеше повече – премълчаните думи или болезнените, изречени истини? В един кратък миг, когато в изблик на ярост казваше това, което мисли,...
Бъртранд Ръсел и 4-те желания, които диктуват поведението ни
За Бъртранд Ръсел може да се каже много. Той е смятан за един от най-големите умове на миналия век. Прекрасен и умел математик, философ, литератор, логик, историк, пацифист и...
Спомените на Елиас Канети за родния Русе
Единственият нобелов лауреат с български корени – писателят Елиас Канети, е роден в Русе. Престижната награда му е присъдена в раздел литература и е за цялостното му творчество. Което има наистина...
Пабло Неруда: Най-великият поет на XX век
Има нещо магнетично и вълшебно в земята на Южна Америка, хората и творците ú. Нещо, което се предава генетично. Изпепеляваща страст, която стига до крайности, любов към живота във...
Време за поезия: Пабло Неруда – Сонет XX
Сонет XX: Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове Да напиша например "Ивиците от сини, далечни звезди са обсипали нощта" Нощният вятър пронизва небето...
Време за разкази: Дарина Гарванова – Скелети от слама
Тръгнала съм към Лакатник, с компанията ще правим скара. Когато небето се разбунтува обаче, работата става сериозна. Лятото днес видимо не желае да дойде с мен да ми прави...
Ангел Каралийчев и неговите позабравени приказки
Вечер е. Сама съм. Не ми се гледа телевизия. Не ми се излиза. Емоционално ми е. Без причина. Просто така. Преглеждам библиотеката в хола си. Погледът ми се спира на...
Време за поезия: Евтим Евтимов – Високо, високо, високо
Високо, високо, високо ... от Евтим Евтимов* Високо, високо, високо, високо застани, над завист и обида, над дребните сплетни. Високо, високо, високо, над завист и обида. Високо, високо, високо, високо да те видя. Високо, високо,...
Време за разкази: Цветелина Цветкова – Баба Тацка
В днешната рубрика Време за разкази ще ви запознаем с баба Тацка. Изключително симпатична и харизматична жена, която ще заобичате много. Този разказ е част от сборника Женски работи...
Фьодор Достоевски: За болката, смеха и любовта
Четен и превеждан на повече от 170 езика, Фьодор Достоевски е вдъхновител за велики умове като Чехов, Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Ницше. Разбира се, всичко започва с раждането му - на...
Време за поезия: Твоята пролет, дядо
Всичко бих дала за един дядо, всичко. Твоята пролет, дядо... е пролетта в която те оставих, уж за малко. С хапчетата преброени, както дните ти, тогава не знаех. И с детски нетрезва глава...
Писателят-юрист Николай Пеев: Книжарниците са новите библиотеки
Николай Пеев е висок, красив и мистериозен, досущ като Джеймс Бонд. Но не е таен агент, а адвокат, който пише книги. Или пък е писател, който адвокатства. Николай Пеев с когото...
Остави в сърцата следи, посветено на Атанас Скатов
Стихотворението Остави в сърцата следи, което ще прочетете по-долу,на автора Деница Петрова, е посветено на българския алпинист Атанас Скатов Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия....
Време за поезия: Меланж-хо-лично
ВРЕМЕ ЗА ПОЕЗИЯ... Онова време, когато На тате косите са били все още черни А мама е ловила пеперуди За да ги пуска И е тичала към небето Не е стигала А после е редила ябълкови...
Време за притчи: Притча за зазидани мечти
Едно малко дете разстилаше пътека към мечтите си. Малка и тясна пътечка, но беше негова. Бе истинска. Но колкото повече растеше детето, толкова повече някой го издърпваше от нея....
Време за поезия: Алън Гинзбърг – из Вой
Из ВОЙ Алън Гинзбърг Какъв сфинкс от бетон и алуминий разби черепите и изяде техните мозъци и въображение? Молох*! Самота! Смрад! Грозотия! Кофи за смет и недостижими долари! Деца реват под стълбите! Момчета хлипат в...