Малки Разговори

Есен е, още малко и ще дойде Димитровден, а той е предвестник на зимата. Но все още е есен. И то каква есен! Страшен сезон е есента. И го...

Нямам всичко. В тази хладна октомврийска вечер имам само бял дървен стол, вълнено одеяло в зелено и оранжево и един балкон. Той всъщност не е точно мой, ползвам го...

Да си българин е диагноза. Звучи брутално, преди дори още да си я чул. Не навява положителни асоциации. Българската диагноза - страх те е да не си я лепнал...

Тръгна нагоре по каменните стълби както всеки път. Гледаше в краката си и почти заби нос във вратата. Сепна се. Винаги беше влизал направо, като у дома си –...

Седи срещу мен – безименен непознат в средата на 30-те, който има половин тяло. Ще прекараме следващите четири часа заедно. Горещо е, непоносимо горещо. През средата на тялото му –...

Силни или слаби, хората са различни. Но именно това ни прави цветни. "Много си силна! Възхищавам се на силата ти!" – неведнъж съм чувала тези думи от приятелите си. Радват ме!...

Знаете ли, напоследък толкова по-рядко се пише за любов. И не само това - рядко показваме любовта си. Забравяме за нея. За онази истинската, чистата, движещата, крепящата ни. Любов. Говорим за...

 "В живота има постъпки, на които не бива да се обръща толкова внимание, ако те не променят същественото. Това, което ми каза, не променя нищо у мен. Аз все...

Тичам през бурята. Капките се блъскат в тялото ми и се плъзгат надолу като по стъкло. Отмиват. Над мен гърми, в мен се прояснява. Обувките ми са в найлоновия...

Нека бъде просто. Като първа среща на гара – място на начало, край, продължение, пресечна точка. Всичко или пък нищо от това. Случване без определение. Посока, която се прави...

Той просто не си пада по теб... Редовете по-долу си откраднахме от прекрасната Надя Костова, за която вече сме ви разказвали. За да ги напише, вдъхновяващата журналистка и майсторка...

Някъде точно по това време на годината в един горещ юлски ден във вече далечната 1991-а съм пътувала към Химическия факултет с трамвай №10, за да стигна до всеизвестната...

Беше един от онези мързеливи съботни следобеди, в които трудно вземам решение как да прекарам оставащите часове от бавно отиващия си ден. Беше юли. Беше горещо. Влагата беше на...

Познавам този поглед. Очите ти не успяват да поберат въпросите. Толкова са много, че отпред изниква стена. Гледаш, но не виждаш. Слушаш, но не чуваш. Цялото ти същество ще...

Искам някой да ме обича, както кучето ми. Толкова лоялно, толкова истински, така вечно. Искам да ме гледа и слуша както само едно създание от друг вид може. Домашните ни...

- Чувствам се особено. Не ми се говори. Все едно някой ме е хванал за гърлото. - Искаш ли да ти направя кафе – не много силно? Прегръдка и ще...

Майките са супер хора. Те имат свръхестествени възможности и неподозирани ресурси, които, ако се проучат внимателно и тестват лабораторно, навярно биха дали нови насоки за повишаване нивото на издръжливост...

Лежах обгърната в оранжев облак. Имах чувството, че се връщам от много дълго пътуване. Успях да отворя очи. Клепачите ми тежаха като да бяха от олово. Погледнах нагоре. Банката...

Болката е неистова. Баба беше толкова светъл и добър човек, че когато реши да си тръгне от този свят, милион звезди изгаснаха в небето, а Слънцето помръкна. Ние, хората, никога...

Всичко бих дала за един дядо, всичко. Твоята пролет, дядо... е пролетта в която те оставих, уж за малко. С хапчетата преброени, както дните ти, тогава не знаех. И с детски нетрезва глава...