Келтите и келтското царство в днешните български земи

Създават ли келтите свое царство в нашите земи? Какъв е резултатът от техния поход към Балканите, последвал смъртта на Александър Македонски? Споровете между специалистите по темата продължават и днес. Едно е сигурно: кeлтите оставят трайни следи от своето присъствие в българските земи. Те са победени и прогонени, но историята помни престоя им.

Външният вид на тези варвари много впечатлява гръцките и римските историoграфи. Келтите са руси или червенокоси, снажни на ръст и със светла кожа. Влизат в бой голи, като преди това мажат телата си с масло. Бойните им възгласи всяват ужас у противника.

В социално отношение се делят на друиди, конници и свободен народ. Друидите са келтски жреци. Едновременно с това изпълняват функциите на учители, лекари и съдии в общността. Уменията на друидите биват ползвани във военните походи. Те  предсказват изхода на сраженията:

„От всички народи галите (келтите) са най-вещи в птицегадаенето.“

Поради големите си бойни умения келтите стават наемници в армиите на елинските владетели. Знае се, че Филип II Македонски – бащата на Александър – е убит с келтски меч.

Келтите, наричани в изворите още гали или галати

са сред най-древните индоевропейски народи на Европа. Подобно на останалите индоевропейци, те градят свое йерархично общество, в чийто фундамент е заложена концепцията за Героя – изключителна личност с голям кураж и военна доблест, съперник на безсмъртните богове. При тях доминират мъжките божества, асоциирани с култа към Слънцето. В идеалния случай стремежът на келта-воин е да подражава в делата си на Героя. Така е и при траките (Орфей), и при елините (Херакъл), при римляните (Херкулес) и при останалите индоевропейци.

Възходът на келтите е свързан с обработката на желязо от техните земи. Употребата на железни сечива и оръжия започва от 8-и в.пр.Хр. насетне. При най-голямото си разселение келтската общност се простира от Британските острови до Мала Азия.

Какво ни известяват историческите източници за големия келтски поход в нашите земи, в резултат на който се основава келтско царство на Балканите? Подготовката минава по следния начин. Галите тръгват от централна Европа, където са изконните им земи. Разделят се на две големи военни групи, които атакуват Македония и Гърция. Събитието е датирано в 280 г.пр.Хр., няколко десетилетия след смъртта на Александър Македонски (през 323 г.пр.Хр.), в период на политическа нестабилност на региона. Пазваний пише, че армията, която келтският вожд Брен повежда, наброява около 170 хил. души (150 хил. пехота и 20 хил. конница). В нея влизат отделни келтски племена, обединили общи усилия в търсене на плячка.

След няколко забележителни келтски победи

в крайна сметка елините устояват пред огромната мощ на противника. Това става – както твърдят впоследствие – не без помощта и на гръцките боговете, които пращат силна буря на свирепите гали. Келтите са отблъснати при светилището в Делфи. Не всички от тях обаче се връщат по родните си места. „След несполучливото нашествие срещу Делфи, оставайки без вожда си Брен, едни се спасявали в Азия, а други в Тракия“. Полибий пише:

„След като успели да се отърват от опасността, на която се изложили при Делфи, галатите дошли на Хелеспонта (античното название на Дарданелите), но не се прехвърлили в Мала Азия, а останали там, защото околностите на Бизантион много им допадали. След това те сразили тракийците и като превърнали града Тиле в столица на своето царство, поставили бизантионците в крайно опасно положение.“

Но кой е този град Тиле в Тракия, който става столица на келтското царство? Един средновековен автор (от 6-и век) пише, че град Тиле се намира близо до Хемус (Стара планина). А къде по-точно?

Според Константин Иречек Тиле е днешното село Тулово, Казанлъшко. Това мнение в наши дни се поставя под съмнение. По-вероятно е келтското царство да се намира доста по на югоизток, в Странджанско или турската част от Тракия. Причината все още да не е локализирано с точност е слабата археологическа проученост на този географски регион.

Най-интересните артефакти на келтите от Тракия

са монетите, пуснати в обръщение от техния последен владетел Кавар. Спорно е къде са сечени. Отначало специалистите предполагат, че в монетарницата в Перинт, на брега на Мраморно море. Не е изключено обаче да произхождат от Кабиле, столицата на одриските владетели-траки.

Какво по-конкретно се знае за кралството със столица Тиле? По подобие на други „варварски“ владения в античния свят, келтите от Тиле водят грабителска политика и се издържат покрай войните. Със силата на оръжието принуждават съседите си да им плащат данък. Осъществяват контрол върху важните търговски пътища, минаващи през тяхна територия.

Келтското царство на Балканите спира да съществува през 213 г.пр.н.е. при владетеля Кавар. Траките, в чиито владения се създава кралството, въстават и отхвърлят келтската власт:

„Царството на келтите било разгромено и цялото племе затрито от траките”.

Келтското държавно обединение просъществува около 70 години. Любопитно е да се отбележи, че завоевателите-келти и местното тракийско население осъществяват културна симбиоза помежду си. Типичните белези на келтска култура (латенската)  не се превръщат в доминатни за Тракия. Келтски предмети обаче битуват в тракийски контекст: ярък пример за това са частите от келтска колесница, намерени в тракийската гробница при с. Мезек, Свиленградско.

Присъствието на келти по българските земи

е добре засвидетелствано археологически. Откривани са латенски тип мечове (с. Байлово, Софийско), върхове на копия (с. Долец, Търговищко), юзди (Бяла Слатина, Дебрен и др.), шпори и пр. Все характерни за келтите метални изделия. Предполага се, че тракийското Рогозенско съкровище е укрито пред угрозата от келтско нашествие.

В продължение на векове, поради войнствеността си, келтите са постоянна заплаха за Балканите и най-вече за покорителите на света – Филип и Александър Македонски и техните наследници. Царството със столица Тиле обаче е единственото им политическо обединение от такъв род в нашите земи. Подобно траките, и келтите са приемани за варвари от елините, когато не употребяват гръцкия език и не се подчиняват на елинската хегемония.

Още за мистичната и увлекателна древна българска история вижте в текста за 20-те чудеса на България