Със сигурност знаете негови стихове, но е възможно да не ги свързвате веднага с името на Чичо Стоян. А той определено е сред най-значимите поети в българската детска литература.
Чичо Стоян се ражда като Стоян Михайлов Попов на 21 юни 1866 г. в пернишкото село Дивотино. Самообразова се, сменя различни професии, учи в духовна семинария. Участва в Сръбско-българската война от 1885 г. и във войните от 1912-18 г.
Започва да пише някъде в средата на 90-те години на 19 век. Първата му стихосбирка е със социална и революционна поезия. Събира и издава епоса за Крали Марко през 1901 г. След 1906 г.
Чичо Стоян се отдава повече на детската поезия
Първо е редактор в детски вестник, впоследствие издава свое детско списание със стихове, гатанки, приказки и т.н. Реди римите на детските стихчета толкова естествено и толкова леко, сякаш няма по-естествено нещо на света. А творбите му са ценени от имена като Пенчо Славейков, Константин Величков, Ран Босилек.
Но освен с писане, се занимава и с театър. Играе и в киното – главна роля във филма Бай Ганьо през 1922 г. по сценарий и режисура на Васил Гендов. Жени се за актрисата Роза Попова (родена като Руска Мануилова).
Умира в последните часове на 1939 г. – точно на 31 декември, на 73-годишна възраст. Видни личности понасят ковчега в последния му път. Сред тях е руският илюстратор на детски книжки Вадим Лазаркевич и писателят и поет Асен Разцветников. В памет на Чичо Стоян в родното му село от 1980 г. се провежда едноименен детски фолклорен фестивал.
В Lifebites.bg решихме да ви припомним някои от най-популярните стихчета на Чичо Стоян:
При мама и при татко
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила.
Тихо татко да събуди
да отиде да се труди —
да печели и набави
дрехи и обувки здрави,
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Сърдитко
Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.
И задето Петко в къщи
често тъй се мръщи,
Николинка, Ваньо, Митко
викат му Сърдитко.
Играчка-плачка
Играл зайо, играл байо,
паднал зайо, ударил се.
Ударил се, разплакал се,
от играчка — ей ти плачка!
Дошла жаба — стара баба;
хванала го, вдигнала го.
Видели се, засмели се,
та от плачка пак играчка!
Врабче
Сняг се сипе на парцали;
вее буря, веят хали.
А отвън се чуй врабчето
как се моли на детето.
И кой знае му езика,
той разбрал би как му вика:
— Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!
Нека веят бури, хали,
нека сняг се сипе, вали…
Ако имаш, ти сърце,
то ми хвърляй по зрънце.
Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!
И игрив, и скоклив!
Джив-джив, джив-джив!
