Антоан дьо Сент Екзюпери се ражда в Лион, Франция през 1900 година. Тонио, както го наричат близките му произхожда от стар, обеднял френски род. Това обаче не пречи на многобройните му таланти да се проявят, и то още от съвсем крехка детска възраст. Той пише стихове и проза, рисува, занимава се с механика и едва 7-годишен вече лети със самолет. Малкият принц не е първата му книга, но определено е най-големият шедьовър в творчеството му. За първи път книгата е публикувана през 1943 г. Според литературоведите, Малкият принц няма аналог в световната литература по форма и жанр.
Няма съмнение, че под привидно написаната като приказка за деца –
Малкият принц
се крият дълбоки идеалистични мисли за любовта, живота и смъртта. Затова и шедьовърът на Екзюпери се чете и препрочита от малки и големи, вече поколения наред. Превеждана е на много езици, а най-ценното е, че тя е отпечатък от личните преживявания на автора-пилот в пустинята Сахара. А рисунките, отпечатани в повечето издания са направени именно от собствената му ръка.
Тъй като Малкият принц и талантливият Антоан дьо Сент Екзюпери по наше мнение заслужават да им отделим необходимото време и внимание, подбрахме за вас част от най-пленителните цитати от книгата.
Приятно четене!
Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.
Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: „Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“. Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“. Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка“. Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“.
Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“. Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват.
Да се ужасява от теченията… това не е присъщо на растенията – помисли си Малкият принц. – Това цвете е с много сложен характер.
Той имаше два действащи вулкана. Така му беше много удобно да стопли сутрешната си закуска. Той имаше и един угаснал вулкан. Но както сам казваше: „Човек никога не знае какво може да стане!“ и изчисти също тъй и угасналия вулкан. Когато са добре изчистени, вулканите горят полекичка и равномерно, без да изригват. Изригванията на вулканите са като огън в комините. На нашата планета ние очевидно сме много мънички, за да можем да почистваме вулканите. За това ни причиняват сума неприятности.
– Тогава ще съдиш сам себе си – отговори му царят. –То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.
– Какво правиш ти? – каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.
– Пия –отвърна мрачно пияницата.
– Защо пиеш? – попита го малкият принц.
– За да забравя – отговори пияницата.
– Какво да забравиш? – поиска да разбере Малкият принц, който вече го съжаляваше
– За да забравя, че ме е срам – призна пияницата, като наведе глава.
– Срам – от какво? – пожела да узнае Малкият принц, който искаше да му помогне.
– Срам от това, че пия – завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.
Но случи се така, че след като дълго бе вървял сред пясъците, скалите и снеговете, малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
Ето моята тайна. Тя е много проста: Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
Нощем ти ще гледаш звездите. Там, дето живея аз, е много мъничко и затуй не мога да ти покажа де се намира моята звезда. Но тъй е по-добре. За тебе моята звезда ще бъде една от всички звезди. И тогава тебе ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… те всички ще бъдат твои приятелки.
… все едно дали се отнася за къща или за звездите, или за пустинята. Онова, което им дава красота, е невидимо.
Хората имат звезди, които не са едни и същи. За някои, които пътуват – звездите са пътеводители. За други – те са само малки светлинки. За трети, които са учени – те са проблеми. За моя бизнесмен те бяха злато, но всички тия звезди мълчат. А ти – ти ще имаш звезди, каквито никой друг няма…
– Какво искаш да кажеш?
– Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях – когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят.
Какво значи “да опитомиш”?
– Това е нещо отдавна забравено. Значи “да се обвържеш”.
– Да се обвържеш ли?
– Разбира се – потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света…
– Започвам да разбирам – каза малкият принц.
Вижте още: Илюстрациите не Екзюпери, които създадоха малкият принц.
