Клеменс Арвай е автор, който ще ви очарова. Роденият през 1980 г. в град Грац биолог в последните години нашумя с книгите си, посветени на връзката между човека и природата.
Как растителните вещества в гората стимулират нашата имунна система? Кои свойства на природата могат да се използват в борбата срещу рака? Какъв е лечебният потенциал на общуването с животни? Как прекият контакт с природата влияе на нашите органи и клетки? В последната си книга Природата лекува
Клеменс Арвай отговаря на всички тези въпроси
Австрийският биолог дава и полезни насоки как всеки от нас може да използва лечебната сила на природата. Книгите му са базирани на лични преживявания, наблюдения и професионален опит, с които Арвай илюстрира несравнимите терапевтични способности на околната среда. В допълнение той цитира интересни случаи от практиката на свои колеги и любопитни изследвания, проведени в редица университети по света.
Клеменс Арвай е активен привърженик на екопсихосоматика. Това е нова, революционна наука, която изразява тясната връзка между психиката, тялото и природата. Невъзможно е да сме здрави, ако не опознаем и не пазим заобикалящата ни флора и фауна, категоричен е Арвай.
За да придобиете по-пълна представа за работата на Клеменс Арвaй, ви предлагаме откъс от последната му книга Природата лекува, предоставен от издателство ЕРА специално за читателите на Lifebites.bg.:
ГЛАВА 1
ТАЙНАТА НА ДЪРВЕТАТА
Какво общо има между дърветата и нашето здраве?
“Докато писах тази книга, синът ми лежеше в болница. Аз оставах при него като придружител. Деляхме една стая в Университетската клиника за медицина за деца и младежи. Стационарното лечение продължи седмици наред и беше свързано с многобройни изпитания за пациента, който тогава беше едва на седемнайсет месеца. Ежедневно му дупчеха пръста на интервали, за да му взимат кръв. През нощта често часове наред беше на интравенозни вливания или на системи, свързани с медицинска апаратура.
Дългият престой в болницата и постоянната несигурност дали това ще трае още дълго омаломощаваха и двама ни. Но близо до болницата имаше нещо, което проясняваше настроението ни и ни помагаше да не губим кураж: това беше една обширна гора. Детската клиника, която беше в покрайнините на горски масив, беше вградена точно в горския ландшафт.
Всеки ден, когато излизахме навън през портала на партера, Йонас започваше да рита с крачета и да маха с ръчички с радостно предусещане. Още в началото на престоя ни в болницата бяхме открили малка горска пътека встрани от главния път. При първия завой ни посрещаше стар бук с дебел сребристосив ствол. Всеки път, когато минавахме покрай него, Йонас плъзгаше поглед по стъблото нагоре. Букът разпростираше над нас клоните си в могъща корона. Беше есен и премяната му сияеше ярко в червено и жълто. Продължавахме в гъстака и събирахме последните горски плодове от бодливите храсти наоколо. Наблюдавахме сърни и катерици. Веднъж видяхме дори лисица.
Бях впечатлен от това как гората въодушевява малкото момче всеки ден поновому, така че дори след мъчителните преживявания, които имаше в болницата, можеше да се разхожда сред природата с мен, да се смее и забавлява от сърце. Сигурен съм, че редовните излизания в гората помогнаха на сина ми да се дистанцира от ежедневието в клиниката и да преработи по-лесно обременяващите преживявания там. И да съхрани по този начин психиката си от по-дълбоки поражения.
Същото въздействие усещах и аз. Всеки път се връщах с нови сили от гората. Със сигурност, ако бяхме в болница, заобиколена от бетонни стени и без зелени площи, щяхме да се чувстваме далеч по-зле. Други пациенти, които срещах в гората, разказваха, че и те изпитват този благотворен ефект. Сестрите, лекарите и психолозите също използваха гората по време на почивките си, за да се откъснат от често натоварващото си работно ежедневие. Една онколожка, която целодневно работеше с болни от рак деца, сподели, че вечерните ѝ разходки в гората ѝ помагат да се справи със “собственото си чувство на тъга, което е част от работата също толкова, колкото и моментите на щастие, когато терапията има успех”.
Дори за онези пациенти, които не могат да напускат болницата, това общуване с природата е от голямо значение. Психоложката по околна среда Рахел Каплан от Университета в Мичиган е установила в научно изследване, че дори бегъл поглед към дървета или зелени насаждения през прозореца действа разтоварващо и успокояващо в стресови ситуации. И такова преживяване имах по време на болничния си престой. От стаята на сина ми можехме да виждаме склопа на гората.
Редовно хвърлях поглед навън, което ми даваше възможност да “излизам” за миг от бурните преживявания там и да дишам отново спокойно. С това беше свързано и радостното предусещане на следващата разходка навън. Разстилащият се над нас горски листак символизираше за мен “света там, навън”, перспективата да оставя отново болницата зад гърба си. Стените на една къща не биха могли да ми дадат това по никакъв начин.
Сравнението между дървета и стени на къщи в близост до болници е направено още преди трийсет години от учените. През април 1984 г. в Сайънс, едно от най-популярните в света природонаучни списания, са публикувани резултатите от клинично изследване, направено в продължение на много години с голям брой пациенти. Специалистът по здравни науки д-р Роджър Улрих, преподавател и изследовател в шведски, както и в американски университети, заедно със свои сътрудници, дава доказателство за това, че само един поглед през прозореца на болницата влияе върху излекуването на боледуващия.
Лекарите провеждали една и съща стандартна операция на жлъчката на всички болни. Лечението и настаняването при всички били идентични. Единственото различно при част от пациентите бил фактът, че през прозореца можели да виждат едно дърво. Професор Улрих небрежно ги наричал “дървесната група”. Останалата част от хората имали изглед само към една стена от къща. Резултатите били еднозначни. Пациентите от “дървесната група” се връщали по-рано по домовете си, отколкото тези от “групата със стената”, тъй като процесът на зарастване на раната и цялостното възстановяване били ускорени. Те се нуждаели от значително по-малко болкоуспокояващи, както и от по-слаби лекарства. Освен това при “дървесната група” имало и много по-малко следоперативни усложнения. Улрих разглежда този резултат, както описва в Сайънс, по-скоро като вторичен и го свързва с по-слабите лекарства, с които са третирани пациентите, и съответно с по-малко странични ефекти от тях.
Докато бях в болничната стая на сина ми, често се сещах за тази студия и бях радостен, че от прозореца си можем да виждаме не само едно дърво, а цяла гора.
Начинът, по който професор Улрих провежда своите прегледи, отговаря на един изследователски метод със сравнителни групи, който често се прилага при клинични групи. При този метод учените разделят пациентите на две. Изменят само един-единствен фактор във всяка група, в посочения случай “дърво” или “стена”. Действието на тази променлива е било обект на изследването. Всички стаи иначе били идентично обзаведени. Участниците в опита на Улрих не са имали никаква представа, че дървото или тухлената стена пред прозореца им е част от експеримент. Т.е. те били “слепи” за променливата.
След това изследователите сравнили двете групи помежду им. До какви промени води дървото? Какво се случва без дърво? Какво се променя посредством стената на сградата отсреща? В експеримента на Улрих дори лекарите не знаели, че дърветата и стените пред прозореца имат някакво значение. Така че и те са били “слепи” за това. Това се нарича “двоен сляп опит”. По този начин се изключило предположението, че просто очакването на пациентите е оказало несъзнателно влияние върху процеса на лечение или пък че лекарите поради собствените си очаквания неволно са се отнасяли по различен начин към “пациентите с дървото”, отколкото към “пациентите със стената”.
Такива двойни слепи опити са златен стандарт в медицинските изследвания. Те се прилагат и при тестване на медикаменти. Всяко лекарство трябва да бъде сравнявано с плацебо, което не съдържа активни вещества, като обикновено нито лекарите, нито пациентите знаят в кое хапче има и в кое няма активно вещество. Както показва студията на Улрих, влиянието и на растенията върху човешкото здраве може да бъде установено на базата на подобен сравнителен подход. Сравненията между групи ще бъдат от значение още веднъж в тази книга във връзка с по-задълбоченото излагане на научната основа на медицината за човека и природата.
