Умният Ханс се превръща в истинска сензация в началото на 20-и век. Конят демонстрирал нечувани за животно математически умения. Събирал, изваждал, умножавал, делял. А верния отговор на съответната задача показвал като потропвал точно толкова пъти с копитото си.
Конят-математик бил порода Орловски рисак, а местожителството му – Берлин. В този период обществото силно се вълнувало от въпроса за интелекта на животните. Провокиран най-вече от излизащите трудове и теории на учения Чарлз Дарвин. Стопанинът на Ханс – Вилхелм фон Остен, бил учител по математика. Той случайно забелязал дарбата на своя кон да прави изчисления. А впоследствие
Умният Ханс се превърнал в извънредна атракция
Вилхелм фон Остен или друг човек от събралото се около него множество му давал определена задача. Конят моментално и безпогрешно “казвал“ верния отговор, потропвайки толкова на брой пъти с копитото си. Още по-шокиращ бил фактът, че Умният Ханс не само можел да смята и разбира нашата реч, но можел и да чете. Подавали му задача, написана на лист хартия, и той отново я решавал без колебание. Всички били изумени от интелекта на орловския рисак. Включително и стопанинът му. Не можели да повярват, че това, което виждат е възможно и реално. И все пак то било факт.
Пред тях Ханс събирал, изваждал, умножавал, делял. Смятал дори задачи с дроби, казвал колко е часът или коя дата е. Както и редица други подобни чудатости за възможностите на един кон. За него твърдели дори, че умее да чете мисли. През 1904 г. Умният Ханс и неговата невероятна дарба стават главни герои и на страниците на престижния The New York Times.
Поради небивалия интерес към нечифтокопитното животно и съмнението, че има някаква измама в цялата тази работа, била създадена специална
разследваща Комисия на Ханс
Тя се състояла от 13 членове, всички те с различни професии и квалификации.
Макар че отнело известно време, истината за феномена на Умния Ханс в крайна сметка била разкрита. Психологът Оскар Пфунгст направил множество изследвания и установил, че
Умният Ханс не може да смята
чете и разбира човешката реч. Но това не означава, че не бил интелигентен. Пфунгст доказва, че конят можел да долови и най-малката промяна в поведението на човека, дал му задачата. Изпитващите несъзнателно правели някаква дребна промяна – леко навеждане напред, повдигане на веждите, усмивка, гримаса, потрепване, неволно поклащане или отместване на главата… А такава промяна ставала факт, когато потропванията на копитото на коня достигнели верния отговор. Така Умният Ханс интуитивно разбирал, че е време да спре. След разкритията на психолога много хора се опитвали съзнателно да не правят никакви издайнически жестове, за да не подсказват на животното верния отговор, но така и не успявали. Все се появявал по някой жест или мимика, които Ханс веднага разчитал.
Пфунгст провежда тестовете си в рамките на цял месец. Данните в крайна сметка показват, че ако човекът отсреща знае верния отговор на задачата, конят го познава в над 90% от случаите. Ако не го знае обаче, резултатите рязко спадали до
под 9% познати верни отговори
Фон Остен – стопанинът на Ханс, отказал да приеме твърденията на Пфунгст. Той продължил да показва и събира тълпи около изумителното си животно. А зрителите, така и не разбрали за проведените тестове и доказателства на Комисията на Ханс, оставали смаяни и вдъхновени от способностите на расовия кон да смята след всеки негов математически спектакъл.
И макар дарбата му да борави с цифрите да не е съвсем истинска, за конете все пак и до днес се твърди, че са едни от най-умните животни на планетата. А откритието за неволните сигнали, излъчвани от хората по време на представянията му, по-късно намира широко приложение и изиграва важна роля в развитието на когнитивната и социална психология. Ефектът на Умния Ханс става вдъхновение и за експеримента, доказващ Ефекта на Пигмалион, за който преди време ви разказахме.
Вижте още: Дога – йога за хора и кучета
