Спазвайте метър и половина дистанция! – призовават от витрините на магазини и учреждения. Да бъдем единни, солидарни и отговорни най-вече към другите, се чува всекидневно по телевизията, много преди извънредното положение, наложено заради Ковид-19. Надявам се, че вече кънти и в повече глави.
Хубав слънчев ден е, работен. По обяд във Враца обаче я няма обичайната глъчка.
Само гълъбите явно не се дисциплинират и
не се страхуват да се събират на групии да гукат в хор
Всеки, който е оттук или е преминал макар и за малко, знае, че “кафетата” в града винаги са пълни. Независимо от безработицата и прословутото безпаричие в региона. И кафетата (или други напитки) не се пият като в Италия – на крак и на две глътки, а може и с часове.
Не и днес.
По Пробива (както е известна пешеходната зона във Враца) заведенията са затворени, според предписанията на властите.
Повечето са прибрали масите. Не се чуват музиката и лежерните разговори. Няма и много движение в центъра.
Няма ги дори познатите на всички улични музиканти, които свирят винаги една и съща мелодия и обикновено тя те преследва дълго след като си ги подминал.
Срещам хора с маски – пред лицето или увиснали на шията. Други са сгушени в шалове и високо вдигнати яки, въпреки топлото време.
Купувам си кафе от магазинче с гише. Обслужват ме с ръкавици.
И аз си нося дезинфектант и мокри кърпички.
Маска нямам. На открито съм, няма да влизам никъде, дефицит са, а и при всички спорове дали помагат срещу Ковид-19… Спазвам дистанция.
Училището е притихнало. Тук-там се шляят младежи на малки групи – по трима, четирима.
Някои магазини по централната улица са затворени, други не. Не съм сигурна дали е въпрос на лично решение или всеки тълкува различно наложените забрани след въвеждане на извънредното положение.
По витрините масово са сложени бележки да се влиза по един, по четири, по пет, според площта и виждането на собственика.
Така или иначе повечето са празни. Работещите скучаят вътре или подпрени на припек с характерната цигара.
Опашки, но отвън има само пред баничарница
магазин за препарати и салон за парични преводи.
Ресторантите не работят. Някои са сложили обява, че правят доставки до вкъщи.
Две жени избърсват пейка с мокри кърпички преди да седнат. Други три вървят и си трият усърдно ръцете. Всички говорят за Ковид-19 и за извънредното положение, което беше обявено в петък в страната.
Детската площадка и фитнесът на открито зад сградата на общината, са заградени с лента. Има и хартиена бележка, която съобщава за заповед на кмета.
Театърът и музеите са затворени за посетители
Читалището не работи. На стъклото пише, че репетициите се отлагат за неопределено време. Обяснено е, отново с хартиена бележка на стъклото, как могат да бъдат върнати билетите.
Разминавам се с хора, които носят пакети с тоалетна хартия. Може просто да им е свършила, но в контекста на истерията се забелязват отдалече.
Запасяването с тоалетна хартия е една от големите въпросителни, наред с неизвестните около Ковид-19.
И тук в хипермаркетите беше свършила, както и маята за хляб.
В кварталната аптека маски няма отдавна. Но това вече не е новина за никого. Дезинфектант се появява от време на време. Иначе след
бурните първи дни на извънредното положение
наложено заради Ковид-19
в хранителните магазини обстановката се нормализира.
Пускат се по малко хора, щандовете са заредени.
Признавам, че и ние напазарувахме повече от обикновено, но с идеята да не ходим често, а не от страх, че няма да има храна. Купихме продукти за около седмица и за родителите ни, за да не се налага да излизат.
По тоя повод се замислих, че мога да оцелея дълго време с нещо простичко с вкус на детство, като филийка с масло и мед или циганска баница (така наричахме като малки филия с олио и шарена сол).
Явно сме предизвиквани да спрем за малко.
Да приемем карантината като глътка (чист от коронавируса) въздух.
За нас, но и за пробитата ни здравна система. С надеждата, че няма да се срине тотално и ще може да помогне на тези, които въпреки всичко ще се разболеят.
Да си пренаредим чекмеджетата и мислите.
Да преосмислим нуждите и желанията.
И да започнем по-често да пеем за живота и да го аплодираме, както ще направят стотици и тази вечер от балконите.
Вижте още: Хроника на един коронавирус
