От години на Запад една книга се радва на особена популярност, особено в бизнес средите. Става дума за труда на изключително уважавания специалист по междукултурна комуникация Ричард Люис. Творбата му носи името Когато културите се сблъскват. В третото ѝ издание от 2006 г. е включен профил на България, който е изключително любопитен и с който ви запознахме в отделен материал на Lifebites.bg (кликнете на текста в оранжево, за да отидете на него).
Ричард Люис е един от водещите британски лингвисти. Освен това казват за него, че е пътешественик. Съчетавайки езика с комуникацията и пътешествията, както и много други неща, събирани по време на дългия му професионален и житейски опит, се получава изключителен резултат. Експерт по междукултурна комуникация, особено когато става дума за бизнес.
През годините Люис живее и работи в различни европейски страни, а сред клиентите му се забелязват имената на компании и институции като Banco de España, Banque de France, Deutsche Bank, Fiat, France Telecom, Gillette, IBM, Kraft, Mercedes Benz, Microsoft, Nokia, Nestlé, Unilever, Mitsubishi, Hitachi, Световната банка и др. Прекарва пет години в Япония, където освен всичко останало е съветник на императрица Мичико и други членове на японското императорско семейство.
Говори 10 европейски и 2 азиатски езика. Автор е на няколко книги, но безспорно най-хитовата и тиражираната сред тях е вече споменатата
Когато културите се сблъскват (When Cultures Collide)
Основната тема, която разглежда в труда си, е взаимодействието между различните култури. В нея, на базата на своя опит и проучвания, той класифицира графично народите по света. Разделя ги в три категории – линейно-активни, мулти-активни и реактивни. А втората (и по-голяма) част от книгата представлява профили на повечето нации по света със съвети как да ги разбираме по-добре, какво ДА правим и какво да НЕ правим, ако искаме да развиваме бизнес с тях.
Линейно-активните
Тези народи се характеризират с точно планиране и правене на всичко по график. Изключителни организатори, всичко при тях се случва последователно и никога няколко действия наведнъж. Дори когато са любезни, са изключително директни. Не се притесняват да влязат в конфронтация, но винаги са аргументирани и в действията и твърденията им има ясна и отчетлива логика. Придържат се към точната фактология, поставят истината преди дипломацията.
Изключително бизнес-ориентирани, умеят добре да отделят работата от личния живот. Имат ограничен език на тялото, не си служат с твърде много думи, мимики, жестове. Ако изобщо се случи да прекъснат разговор, това е рядкост.
Типични представители на линейно-активните култури са германци и швейцарци. Близо до тях са американци и британци.
Мулти-активните
Жизнени, бъбриви, емоционални народи, чиито представители умеят да вършат купища неща едновременно. Изключително гъвкави. Не се обиждат, а още по-малко се притесняват да прекъсват и да бъдат прекъсвани. Било то в разговор или по отношение на график и планиране.
Точността и прецизността не са от особен интерес за тях. Правят се, че ги спазват, особено, ако партньор от линейно-активна нация го изисква от тях. Вярват, че реалността е тази, която има същинско значение, а не създадените от хората графици и планове. Не обичат да оставят разговорите незавършени. Тези народи планират емоционално, а не рационално – според тръпката и вълнението от работата или срещата.
Типични представители на тези култури са италианци, латино-американци и араби.
 Мулти-активните и линейно-активните народи трудно се сработват. Обикновено рано или късно при работа заедно настъпва раздразнение. Освен ако едната страна не намери начин да се адаптира към другата, което се случва много рядко. Типична ситуация на сблъсък на тези два типа култури:Германецът би попитал: “Защо мексиканците никога не пристигат навреме? Защо не спазват крайните срокове и не следват предварително установения план?“ А мексиканецът би му отвърнал: “Защо да се придържаме точно към плана, ако обстоятелствата са се променили? Защо да спазваме срока, ако ще прибързаме с производството и нарушим качеството? Защо да се опитваме да продаваме това количество на този клиент, ако знаем, че той не е готов да купува?” |
Реактивните
Това са най-добрите слушатели в света. Техните представители рядко ще инициират действие или дискусия, предпочитайки да изслушат чуждата гледна точка първо, след това да реагират на тази позиция и да формулират своята собствена на тази основа.
Те слушат изключително концентрирано събеседника си. Не се разсейват с други мисли извън темата на разговора. За нищо на света не биха прекъснали. След края на изложението обикновено не реагират незабавно. Оставят известна пауза, с която акцентират върху важността на забележките или коментарите, които ще бъдат направени. Заговорят ли, не очаквайте веднага да изразят силна позиция. По-скоро се настройте за допълнителни въпроси, с които се цели изчистване на разбирането за нещата. Японците например са склонни да преминат през всяка точка в огромни детайли, за да отстранят всички възможни недоразумения.
Учтиви и уважителни. Интровертни. Вещи познавачи на жестовете на невербалната комуникация. Нямат вяра на хора, които си служат с прекалено изобилие от думи. За хората от реактивните култури мълчанието не само не е недостатък, а напротив – пълно е със смисъл.
Представителите на реактивните култури са прекалено загадъчни за мулти-активните нации заради малкото или никаква обратна връзка. За линейно-активните хора също не е лесно спогаждането с реактивните, тъй като последните не успяват да се впишат в линейната им система – въпрос-отговор, причина-ефект.
Типични представители на тази категория са китайци, японци, виетнамци. В Европа реактивност в чист вид има само при финландците, макар и други нации да са в състояние да минат на такъв “режим”, ако ситуацията го предполага. Като нас – българите.
Като стана дума за това – нас Ричард Люис ни определя като мулти-активни с някои реактивни черти и диалогични.
