Силни или слаби, хората са различни. Но именно това ни прави цветни.
“Много си силна! Възхищавам се на силата ти!” – неведнъж съм чувала тези думи от приятелите си. Радват ме! Не мога да си кривя душата и да отричам, че Егото ми потрива доволно ръце, че все пак някой е разбрал, че се справям въпреки трудностите и най-вече изкушенията. Но невинаги съм такава. Понякога съм слаба, малка и също се оставям да бъда изкушена.
Мисля си… Колко лесно е да се подадеш на слабостите си и колко трудно е да им устоиш наистина. Приятни са, изглеждат неустоими за момента, съблазнителни са.
Трудно е да бъдеш силен. Да проявиш воля в онези мигове, когато много ти се иска – да си хапнеш малко шоколад, въпреки диетата, да запалиш още една цигара, нищо че се каниш да ги спреш вече 3 години, да си тръгнеш с красивия непознат от бара, само този път, нищо че предния си обеща да не го правиш повече… И още, и още.
Трудно е да проявиш воля. Да осмислиш нещата, да ги анализираш и да постъпиш КАКТО ТРЯБВА. Да си дадеш сметка наистина ли това, което толкова желаеш сега, ще те накара са се чувстваш горд и щастлив утре.
Хората са създадени да бъдат слаби
Да се отдават на най-ниските си страсти и най-притеглящите пороци. Да не могат да им устоят, въпреки разума, който крещи с пълно гърло да НЕ ГО ПРАВИШ. Вероятно затова ни е толкова трудно всеки път да излизаме от кожата си и да проявяваме „нечовешка сила“, за да се сдържим да направим това или онова. Хора сме все пак!
Но това ли е верният път? Чудя се…
Какво губим, когато покорно се отдаваме на изкушенията?
Да проявиш сила и да се противопоставиш на това, което много, много ти се иска в момента не е никак лесна работа.
А заслужава ли си?
Ако се запънеш сега и надвиеш пак (за кой ли път) себе си, не някой друг, какво ще спечелиш? Много.
Аз вярвам, че всяка проява на вътрешна сила и воля се отплащат на човека в бъдеще. Не, че винаги е наложително да сме разумни, премерени и мислещи. Да живееш живота си на макс, както се казва, си има своето очарование и нерядко също носи щастие.
Но често идва и с цена.
Цена, която понякога се оказва, че не сме готови да платим или се налага да изплащаме твърде дълго време след това. Понякога тя се настанява и по доста болезнен начин в живота ни…
Мисля си… Просто така.
Мисля си за това, че всеки от нас, във всеки един момент държи живота си в ръце и сам разполага с него. И със съдбата си. Сам избира дали да бъде слаб (защото така е по-лесно) или да поеме по каменистия и труден път към откриването на вътрешната си сила и личен потенциал и да бъде силен.
Оправдано е да си слаб ПОНЯКОГА. Не е оправдано да си слаб ВИНАГИ.
Вижте още: Джеза: Когато духът е по-силен от тялото