Живеем в свят на след истината. В свят, в който да фалшифицираш когото и да било и да убедиш масата, че твоите думи принадлежат на някой от великите умове на човечеството, не е никакъв проблем. За пореден път се убедих в това, попадайки на писмо за универсалната любов, която би трябвало да победи всичко. Едно изгубено, трогателно и намерено писмо от Алберт Айнщайн до неговата дъщеря Лизерл.
Бях добре запознат с лирическата страна на този изключителен човек, който умее да борави и с прецизната рационалност, необходима на всеки гениален учен, но може да погледне и в тъмния безкрай на емоционалността. Именно емоциите позволяват на Айнщайн да не се съобразява с установените норми, да търси и преоткрива света, в който живеем. Според него
най-великите учени
са също така и артисти. А артистът умее да борави с много ефективни методи и изразни средства, за да обясни необяснимото.
Докато изследва своите мисловни методи, Алберт Айнщайн стига до извода, че дарбата на въображението е най-големият талант, който притежава. Затова с лекота повярвах, че текстът, на който попаднах (и който можете да прочетете по-долу), е написан от него.
Но нека разгледаме фактите. В предговора на писмото, което беше разпространено онлайн, се казва, че през 80-те години на миналия век дъщерята на Айнщайн Лизерл дарява 1400 негови писма на Хебрю Юнивърсити, заедно с други непубликувани материали. Тогава обаче въпросното писмо за вселенската сила на любовта не е сред тях.
Вижте още… Авторът е Джони Уелч, не Маркес
Самата Лизерл е мистична личност, тъй като повечето от биографите на революционния учен нямат почти никакви знания за нея. До 1986 г., когато се натъкват на дузина писма, датиращи от периода 1897-1903 г., писани между Айнщайн и първата му съпруга Милева Марич (тези документи са открити от внучката на учения Евелин и са публикувани през 1992 г. в книгата Любовни писма).
Най-компетентно по темата истинско ли е това писмо или не, се изказва Диана Кормос-Бушвалд. Диана е директор и редактор на проекта Документи Айнщайн. Тя публикува в дигитален формат над 5 хил. документа, оставени от Айнщайн, и е запозната с почти всички съществуващи негови писма. Заключението ú е, че писмото за вселенската сила на любовта, което е изключително вълнуващо, не е написано от ръката на Алберт Айнщайн.
Диана Кормос-Бушвалд е категорична, че документите, които днес са притежание на Хебрю Юнивърсити, не са дарени от неговата дъщеря Лизерл, а от неговата доведена дъщеря Марго. Следите на самата Лизерл се губят – според някои източници тя се ражда с тежко увреждане и е дадена за осиновяване, според други – умира на ранна възраст.
Въпреки всичко, текстът е доста красива фалшификация, която бих искал да споделя с повече хора. Защото и
да фалшифицираш Айнщайн
не е никак лесно. Все пак самият той казва, че най-важното нещо е да не спираме да задаваме въпроси, защото любопитството си има свои основания за съществуване.
“Не много хора ме разбраха, когато за първи път представих теорията за относителността. В това писмо бих искал да ти разкрия нещо, което ти пък трябва да разпространиш до всички. Имай предвид, че съдържанието ще се сблъска с общоприети предразсъдъци и неразбирания.
Затова ще поискам от теб да пазиш тези писма, колкото е необходимо – дотогава, докато обществото може да ги приеме. Ако е нужно, дори години или десетилетия. Има сила във Вселената, която все още не може да бъде обяснена. Тази сила се нарича любов.
Учените забравят любовта
в усилията си да представят цялостна теория за Вселената. Те я пренебрегват, макар и това да е най-силната невидима сила. Любовта е светлината, която осветява тези, които я дават или приемат. Това е форма на гравитация, защото привлича хората един към друг.
Любовта е сила, която създава и увеличава всичко най-добро в живота. Любовта предпазва човечеството от самоунищожение, от ограничено мислене и егоизъм. Ние живеем и умираме за нея. Любовта е Бог, а Бог е любов.
Чрез тази сила можем да обясним всичко и да дадем смисъл на съществуването си. Толкова дълго игнорирахме любовта, защото се бояхме от нея. Навярно, защото не можехме да я контролираме и дефинираме. Не можехме да я обясним с нашите числа и разума си. Вярвам, че съм намерил начин да направя любовта по-видима и това е чрез уравнението E=mc².
Ако вместо него, приемем, че вселенската енергия може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината, стигаме до заключението, че любовта е безкрайна и най-могъщата сила във Вселената.
Човечеството се провали в опитите си да подчини природата, която се обърна срещу нас. Предвид това, ние имаме нужда от съвсем нова енергия…
Ако искаме да оцелеем и да продължим пътешествието към познанието на нашето съществуване, трябва да се обърнем към любовта. Тя е единственият отговор и решение.
Тази сила не може да се използва
за създаването на бомби, но може да унищожава омразата. Всеки човек я носи у себе си, носи ядро, изградено от тази енергия.
Когато се научим да увеличаваме и използваме тази сила, моя мила Лизерл, ние ще осъзнаем цялата сила на любовта и умението ú да покорява всичко. Това е основата на нашето съществуване.
Винаги съм съжалявал, че не съм изразявал любовта, която нося в сърцето си. Може би е късно за това извинение, но, моля те, знай, че те обичам и благодарение на теб достигнах до най-важния отговор в живота си.”
