Не! Трудно ми е да изричам тази думичка и да отказвам, когато ми предлагат различни неща.
Откакто се помня все съм гледала да “угаждам” на хората около мен. Съзнателно или не. И често съм се съгласявала с нещата, които те ми предлагат или искат от мен дори без да осъзнавам, че хич не съм убедена във взетото решение. В казаното Да.
Наскоро казах първото си истинско и съвсем осъзнато Не в живота
Или поне това е първият път, в който не отговорих автоматично с Да, добре, ОК или Да, става. А си дадох няколко секунди, в които да помисля наистина ли искам това нещо да ми се случи и тъй като си дадох сметка, че отговорът е отрицателен – просто казах: “Не. Благодаря ти за предложението, но ще откажа”.
И само миг след това се понесох в някакъв неизпитван досега танц на душата. Почувствах облекчение, че бях казала как се чувствам в действителност. Какво искам или не искам да направя.
Чувствах се свободна
както никога до този момент. Чак не можех да повярвам, че едно нищо и никакво Не може да ме накара да се чувствам толкова различно. Толкова добре.
Вместо да се изяждам от угризения, че съм отказала, както по принцип се случва, аз се чувствах страхотно. Бях заявила твърдо и категорично позицията си и най-сетне се бях осмелила да отстоявам собствените си желания и намерения. Да заявя открито себе си и да не се притеснявам от това, което съм.
Много е трудно да откажеш на близък човек, който естествено ти мисли само най-доброто. Давам си сметка, че през всичките изминали 30 години от живота ми (или поне в съзнателните от тях)
почти не съм отказвала нищо
на близките си. На тези, които истински обичам и на които истински държа. Причините са много.
Мисля, че първата и основна сред тях е страхът, че ще обидя или нараня по някакъв начин човека отсреща с отказа си. Сега, когато най-сетне мога да погледна от друг ъгъл на нещата, мисля, че този страх е бил абсолютно безпочвен. Ако един човек ти е наистина близък, той би трябвало да приема искрените ти желания и нежелания безрезервно. Без да те съди за тях и да изисква нещо различно от теб. И ако се обиди или разсърди, че си му отказал,
то проблемът ще си е негов, а не твой
Връщайки се назад във времето, се сещам, че често съм се съгласявала и по други причини, които тогава дори не съм осъзнавала. Защото в главата си не съм си давала право да избирам, а съм се съгласявала, просто защото подсъзнателно и съзнателно съм смятала, че “така е редно”.
Понякога, за да не разочаровам другите; друг път, за да избегна ненужен конфликт; трети път, защото съм мислела, че ако откажа няма да бъда разбрана правилно или просто, за да избегна определени усложнения в конкретната ситуация.
Никой не е застрахован срещу това да изпитва трудности, когато трябва да откаже нещо на някого. Както обикновените хора, така и известните се сблъскват с този проблем. Опра Уинфри споделя за този проблем в книгата си Какво знам със сигурност.
“Започнах да изследвам намерението, което се крие зад всяко казано от мен “да”, което всъщност означава “не”. Казвах “да”, за да не са ми ядосани хората, за да си мислят, че съм добър човек. Намерението ми беше да накарам хората да се чувстват така, все едно съм единствената, на която можеха да се обадят, да разчитат в последната минута, независимо за какво ставаше дума.” – пише Опра за времето преди да се откаже от този вреден “навик”.
Знам, че много хора са като мен
И като нея – преди години. Трудно им е да отказват. И постоянно правят компромиси със себе си и собствените си желания, за да задоволят тези на другите хора. Само че в тези моменти, всъщност ние изцяло пренебрегваме себе си и това, което е вътре в нас. Пускаме се по течението и правим нещата, така както се очаква от нас, а не така както ние бихме желали.
Съгласявайки се с всичко, ние всъщност се научаваме постоянно да бягаме от самите себе си и да пренебрегваме гласа на истинската си същност. На истинското ни вътрешно аз, което всъщност в много от случаите иска да откаже. Иска да се изправи и решително и уверено просто да каже истинското си мнение по даден въпрос.
Да откаже. Защото така усеща нещата
И защото в това няма нищо лошо. Това е просто другият възможен отговор, когато избираш между две възможности.
