Вчера ви представихме първа част на материала за българчетата, които растат в чужда езикова среда. Време е да разберете как събудим интерес у децата ни към родния език, без да го натрапваме и да им помогнем да го научат с лекота и желание. Как да ги стимулираме да научат български в чужбина, когато всички изкушения са на езика на страната, в която живеят.
Не бива да забравяме, че в един момент езикът на средата, т.е. в нашия случай немският, ще стане водещ, а родният ще отстъпва все повече позиции. Аз вече го виждам при дъщерите си – знаят страшно много за света около себе си, но немалка част от познанията им са преведени само на немски, тъй като са придобити в градината или в мини-обществото им извън дома. Значи ли обаче това, че трябва да се предадем и да оставим нещата да се носят по течението? Не, разбира се. От нас се иска най-важното и най-трудното – да създаваме интерес, без да го натрапваме.
Как да стане научаването на български в чужбина?
Трудно е, но се надявам някои от следните твърдения и съвети на специалисти по темата, да са ви от помощ, ако сте в подобна ситуация:
– Ако семейството ви е изцяло с български произход, тогава просто не ползвайте друг език у дома. Това е важно както за езиковите умения, така и за самоопределeнието на децата. Те така или иначе сами ще направят езиковия си избор, а той обикновено е свързан със средата, в която растат, тъй като освен всичко, това е езикът на техните приятели.
– Насърчавайте децата си всеки път, когато използват родния си език! Без изключение! Те трябва да се гордеят с това.
– Детството е най-доброто време за научаване, но и за забравяне! Затова бъдете упорити и не се отказвайте. Дори децата да не проявяват голям интерес към родния език в момента или съответно ако интересът е започнал да намалява, не преставайте да го ползвате. Не смесвайте езиците, не ползвайте чуждия език в семейните си разговори. Да, изисква усилие, но то ще бъде възнаградено, със сигурност.
– Не е драма, ако едно дете смесва думите на различни езици. Възможно е просто да не знае някои от тях на единия език. В момента, в който ги научи, ще започне да ги използва правилно.
– Използвайте всяка удобна възможност
да се срещате с други българи
а децата ви да играят с други деца, които владеят родния език. Това ще им вдъхне увереност, че не са единствените, които се сблъскват с подобни препятствия.
– Насърчавайте индивидуалността на децата. Всяко дете има собствен стил на овладяване на различни знания и умения, а резултатите стават видими по различно време. Не сравнявайте по-малките с по-големите просто, защото са различни.
– Много често децата разбират и говорят родния език, но не умеят да пишат или четат на него, тъй като в училище той се не преподава. Проявете търпение. За тях е важно да се научат добре да пишат и да четат на някакъв език, а това знание и умение впоследствие лесно може да се пренесе и по отношение на родния език.
– Трябва да се разбере, че
главите на децата не са тенджери
които пълним и щом ги запълним с един език, видите ли няма място за друг. Това просто не е вярно. Когато едно дете владее добре един език, особено ако той е майчин, тогава много по-лесно и ефективно усвоява и други езици, особено този на средата, в която е поставено.
– Мултиезичието не е по-трудно от двуезичието. Не се притеснявайте да “натоварвате” децата си с различни езици. Просто бъдете постоянни. В началото – през първите месеци или дори години, е възможно да не забележите някакъв прогрес или изобщо интерес, но след време със сигурност усилията ви ще бъдат възнаградени!
– В най-ранна детска възраст малцина чуждоезикови деца успяват да проговорят бързо езика на средата. Или пък предпочитат този на средата, пренебрегвайки родния език. Но на това не бива да се гледа като на проблем. В действителност, децата учат при всяка игра, при всяко занимание. Достатъчно е да изградят положително отношение към един език, за да го проговорят с лекота по-късно.
– Най-важното – не забравяйте, че ролята на родителите е определяща. Дори и малко помощ за детето е по-важна от никаква!
