Вероятно ти се е случвало неведнъж да се разчувстващ силно, гледайки някой филм, сериал или тв предаване. От радост, от мъка или съпреживявайки друга силна емоция, заедно с любимия си персонаж. Ако си представителка на женската половина, дори може да ти се е случвало да плачеш с истински солени крокодилски сълзи.
Понякога това е смущаващо, особено ако си заобиколен от много други хора. Но да плачеш, докато си се потопил изцяло в историята на дадена лента, е не само отпускащо, а и много полезно за психическото ни здраве, твърди ново изследване представено от списание TIME.
Психолозите наричат типовете връзки, които изграждаме с
измислените герои от филмите
парасоциални. Също така и еднопосочни, тъй като ние знаем всичко за героите от екрана, а те дори не подозират за нашето съществуване.
“Интересното е, че мозъците ни всъщност не са устроени така, че да разграничават истинските от измислените връзки, които създаваме. Така че тези приятелства могат да донесат истинска полза в реалния ни живот. Могат да повишат самочувствието ни, да намалят чувството на самота и да увеличат чувството ни за принадлежност” – обяснява Дженифър Барнс, асистент по психология в Университета в Оклахома.
Но положителните усещания не са единствената емоция, която еднопосочните връзки могат да провокират у нас. Макар и по-малко изследвани от научна гледна точка, негативните чувства, настъпващи при зрителите, когато парасоциалните им отношения биват нарушени, също излизат на дневен ред. Те са не по-малко силни и важни от другите. Барнс обяснява, че ако сценаристът на лентата реши нещо лошо да се случи на любимия ни герой или пък той намери смъртта си, това предизвиква съвсем реален негативен емоционален отговор у нас. И допълва:
“Когато прекарваш по един час ежеседмично с някого в рамките на цял един телевизионен сезон, той наистина се превръща в нещо като твой приятел. Така че е съвсем естествено да се чувствате разстроени, заради случващото се с него.”
Да плачеш на филми
се оказва модерният пример за това, което философите от хиляди години насам наричат Парадокс на трагедията. Дори когато филмите те карат да плачеш, не спираш да ги гледаш. Сякаш нарочно подлагаш себе си на душевно и емоционално изпитание.
Примерът е особено показателен, когато говорим и за един определен жанр – филмите на ужасите. Някои хора изпитват неудържим страх, докато ги гледат. Други пък не могат да мигнат след подобна прожекция, понякога с дни наред. И все пак ги гледаме. Все едно тайно се наслаждаваме на процеса сами да внасяме в живота си тъжните оттенъци на трагедията. Странни животни сме ние хората, нали?!
Теорията, която обяснява този изумителен парадокс, твърди, че трагичната измислица всъщност провокира у нас дълбок емоционален катарзис. Че ни очиства от негативните чувства и емоции.
“По този начин ни се предоставя нещо, върху което да фокусираме тези негативни емоции и да ги изкараме от себе си” – разяснява Дженифър Барнс.
Данни от друго проучване пък потвърждават, че хората се чувстват значително по-добре, след като са си поплакали хубаво. Така че да плачеш на филми си е
своеобразна лична терапия
за всеки от нас. Друга научна теория обяснява феномена, свързан с парадокса на трагедията, с това, което психолозите наричат мета-емоции. Това са емоции за емоциите. Същото отбелязва и Барнс:
“Въпреки че изпитваме тъга, мета-емоцията, която чувстваме, може да бъде нещо като благодарност, за да можем да обхванем този широк спектър от емоционални преживявания. Наистина можем да се радваме, че имаме възможност да сме съпричастни и да усещаме такива неща от името на някой друг, дори и да не са истински.“
В свое собствено проучване психоложката от Университета в Оклахома доказва тезата, че гледането на измислени телевизионни драми
подобрява способността на зрителите
да разчитат мислите и чувствата на околните. Това понятие е известно под наименованието емоционална интелигентност. В изследване, направено през 2015 г. Барнс и съавторът ѝ в него откриват, че хора, които гледали епизод от сериала Добрата съпруга можели да идентифицират по-правилно емоции, запечатани на снимки, в сравнение с тези, които гледали документални поредици или изобщо не гледали телевизия.
Разбира се, не е важно просто да гледаме нещо, а да се концентрираме в него, ако искаме да развиваме емоционалната си интелигентност. Ако правим още хиляди неща, докато гледаме макар и мега сърцераздирателен филм, ефект няма да има. Или ще е минимален.
Друго изследване показва, че гледането на смислени телевизионни програми и филми, изобразяващи човешката емоция и състрадание, прави хората по-мили и алтруистични към тези, които са различни от тях. Така, ако станете приятел с някого, чийто житейски опит е различен от вашия или който е в различна от вашата социална категория, това може
да ви помогне да разберете по-добре
тази група от хора, казва Барнс. Дори тогава, когато този приятел е измислен, ефектът би бил същият, допълва тя. Но голямата удивителна, която психоложката поставя е, че:
“Трябва да се уверим, че изпитваме също толкова голяма емпатия и към реалните хора. Включително и към тези, които не познаваме лично.”
Може и да сте си помислили, че казаното от нея е логично и много ясно. Но ще се изненадате да разберете, че всъщност това е често срещан проблем. В поредно проучване, направено по темата от американската психоложка, са отчетени стряскащи резултати. Участници са съобщили, че биха се почувствали значително по-тъжни от теоретичната смърт на любимия си филмов герой, отколкото от теоретичната смърт на свой съученик или колега от реалния живот.
Също така е възможно да се разстроите прекомерно, гледайки някое телевизионно предаване, сериал или филм. Особено ако имате някакво допълнително психическо неразположение или по-сериозен психически проблем. Тъгата за измислените събития може да бъде изключително интензивна, но не трябва да трае повече от час или два. Казва Барнс и допълва:
“Ако се чувствате тъжни няколко дена или седмици по-късно и това създава истински, реален дискомфорт, това може да е знак, че може би сте твърде фокусирани в това, което се случва.”
В противен случай американката дава зелена светлина на случайния или предварително планиран седмичен драма фест. Според нея – ако това не ви причинява лични страдания и не засяга способността ви да живеете живота си, тогава не се разглежда като проблем. Точно обратното. Може да бъде истински полезно за вас!
Цялата класация с най-ревливите филми на сп. Glamour можете да видите тук.
