Понякога просто трябва да вярваме в другите. Дори житейският ни опит да крещи обратното. Иначе никога няма да можем да застанем спокойно срещу зъбатите акули в живота ни.
Да се върнем към онова гмуркане с акули. Акулата идва към нас, аз стискам ръката на Фил и я гледам в упор – устата й хубава, зъбите – остри, прилича на италиански мафиот, щедро почерпен с шампанско, и за да добавя драма си я представям със сос болонезе около устата. Искам още мадам, отворете си устата, приближете ме, уплашате ме.
Нищо такова. Акулата е комично създание, но чаровно. Не смея да си помисля друго в този момент. Опитвам се да се видя през нейния поглед, приличам на черно неопреново чудовище с кръгла уста, малки балончета подскачат като подпийнали бълхи около главата ми. Стоях спокойна пред акулата, държах ръката на Фил и се чувствах дете. Под водата умря възрастният човек в мен. Порасналият в мен.
Преди години едно тригодишно дете видя бръмбар, кацнал на панелен стълб. Обиколи го няколко пъти, засмя се, плесна се с ръце по бедрата. Очите му се уголемиха. Огледа се, за да види има ли и други свидетели на чудото. Хвана се за главата от изумление. Доближи си носа, подуши го. После го пипна по крилото с пръст. Бръмбарът мръдна. Детето се изкикоти, вдигна си крака, обут в мърляв сандал, разпери ръце за равновесие и се опита да го докосне с крак. Стоях парализирана пред този съвършен момент на радост. Завиждах грозно, но умерено на тези очи, които все още можеха да се разширят заради лилавите отблясъци по нечие крило. Завиждах на този просторен ум, който лесно се изненадва и където все още има място за дневни чудеса. Съвършен момент, казвам ви.
Стоях пред устата на акулата и отново бях дете пред първия бръмбар в живота си. Отидох там да се страхувам, а се почувствах малка. Моят първи бръмбар се беше превърнал в моята първа акула, която ме върна там, откъдето все се опитваме да избягаме – детството, светът на ограниченията, но и на изумленията. Първите ни „ах“ преди следващите „нищо особено“.
Акулите приближават към нас и не можеш да отлепиш поглед от устата им, но те те поглеждат и рязко завиват, все едно си скучно и нискокалорично парче месо. Показват ни цялата дължина на елегантните си сиви костюми с деликатни прорези от двете страни на главата. Гледахме се в очите, премерихме си зъбите, и моите не са лоши, не случайно се казвам Вълкова, преценихме се и се отказахме една от друга.
Те си заминават и детството отново свършва. Усещам само ръката, която държи моята. Инструкторът ни пренася над тунела и всичко започва отначало. Ушите, устата, болката, липсата на въздух. Дишай, надувай, дишай, да ти се не знае и системата, не помага особено, но болката минава. Пак не ми стига въздухът. Дишам бързо, бавно, търся начини, гледам уплашено през очилата, пак дишам, дишам, дишам. Цялата съм един бял дроб в абстиненция. Извинявайте братя и сестри по шнорхел, но аз съм дотук. Правя знак, че имам проблем, показвам къде, инструкторът пуска силна струя кислород, тя ме отлепва от дъното, но не помага. Изкарвай ме нагоре.
“Finished?” А на мен ми се диша и ми се реве. Не правя нито едно от двете. Като за всяка мечта съм чакала с години, за да ми се случи, а сега не издържах и излязох по-рано. Битката с моето тяло е изгубена, защото се предадох. Край. Болка в ушите, болка в гърдите, разочарование. Моите удоволствия приличат на бедствия. Какъвто човекът, такива му и удоволствията.
Олекна ми малко когато разбрах, че съм излязла съвсем малко преди края. Някои войни са почти спечелени или не напълно изгубени и това е достатъчно. Войните извън нас, тези отвън, са по-кървави, но и по-редки. Нашите лични малки войни, дребните, ежедневните между четката за зъби и сексът преди лягане, те да са живи. Те ни карат да надскачаме ниските си чела, малките си сърца и тесните си дробове. Дори ако за целта е необходимо за малко да се озъбим на акула отблизо.
Прочетете първата част на текста
Гмуркане с акули от … любов
а ако и на вас ви се е приискало да се потопите в аквариума с акули, повече информация за това приключение може да намерите в материала ни утре – “Къде да се гмуркаме с акули?“.
