– На какво се смееш?
– Сладка си.
– И кое точно му е забавното?
– Как се опитваш да задържиш илюзията…
“Майната ти” е първото, което съм готова да изстрелям. Последвано от внушителна тирада за любовта, парите, страха, бездействието, моженето и т.н. Но нямам сили. Точно в този момент си абсолютно прав –
опитвам се да задържа илюзията
Вкопчила съм се в нея с всяка мозъчна клетка и се опитвам да омаловажа всички аргументи, които битието безмилостно ми натрапва. А битката е трижди по-трудна заради аргументите на собственото ми битие, прозаично до посиняване.
15 минути по-късно:
– Аз съм пълен идиот.
– Трябва да има и добри хора. Какво ще правим без вас ние, лошите!
– Но пък ако не бях такава, нямаше да ме обичаш…
– Ако не беше такава, нямаше изобщо да те забележа, както не забелязвам 99% от хората.
Шах и мат! Сбогом, аргументи! Сбогом, битие! Сбогом, всичко! Здравей, объркване!
След час и половина насаме със собствените ми мисли диалогът продължава в монолог и онова “Майната ти” е заменено от простичкото “Да”.
Има и такива. Може би наивни, може би луди, може би идиоти, които съзнателно отказват да приемат грозотата на битието за норма и се опитват да задържат илюзията. Че доброто поне понякога побеждава, че красивото може да е повече от уродливото в човешките отношения, че любовта е възможна. Вярно – поокъсана, посинена, с разранени крака, но все пак топлеща и даряваща. Други епитети не ú трябват.
Има и такива, които избират да платят
цената на илюзията
и намират смелост да я поддържат жива, ако все пак се окаже не съвсем илюзия, пред цената на ограбващото примирение.
В крайна сметка дали пък всичко се свежда не до търсенето на идеалната половинка? Първо, защото всички сме цели, завършени и пълноценни хора. Второ, защото идеалните половинки са толкова, колкото са и ситуациите, които животът ни сервира – за всяка си има по една. А до това да задържиш илюзията – с ясното съзнание, че си цял, но ти трябва още някой, за да бъдеш цялостен. И тази цялостност не подлежи на договаряне, а само на взаимно приемане, и важи за повече от една ситуация.
И така, докато издържиш…
Някои се отказват още преди битката да е започнала. Други се бъхтят из собствените си емоционални лабиринти докрай – какъвто и да е той.
Най-лошият вариант и в двата случая е да останеш сам. Шамарите на живота, така или иначе, са неизбежни. Но пък по-добре сам, отколкото зле придружен.
* * *
– Мразя те!
– Винаги има надежда… Обичам те!
