За себе си той казва, че е обикновен будистки монах. Но се родил различен. Докато всички бебета идват на белия свят със затворени очи, неговите били отворени. И явно няма нищо случайно във факта, че той е духовният водач на Тибет, макар и в изгнание. Съдено му било да види повратности в историята на страната си и да настрои голяма част от света в подкрепа на своя народ. Но и да живее в изгнание. Активен човек, чието име знаят малцина, но титлата му е известна на всички. Той е 14-тият будистки Далай Лама. Тензин Гяцо.
Роден като Лхамо Дхондуп на 6 юли 1935 г. в североизточен Тибет в семейство на скотовъди. Когато е едва на 2 годинки, в селото пристигат тибетски монаси, които търсят превъплъщението на предишния Далай Лама Тубтен Гяцо. Откриват го в малкия Лхамо.
На 6 години започва обучението му в тибетски монах
Изучава логика, изящни изкуства, санскритска граматика, медицина, а също поезия, драма, астрология, композиция и синонимика. Най-голяма тежест в подготовката е поставена логично върху изучаването на будистката философия, която включва логика, метафизика, будистки канони, философията на Средния път, перфекционизъм на мъдростта. На 23 години издържа финалните си изпити с почести и получава най-високата научна степен в будистката философия. Това става през 1959 г.
Междувременно, още през 1950 г. Китай превзема Тибет. В този момент сегашният Далай Лама е призован да поеме пълни политически правомощия. През 1954 г. той отива в Пекин, за да се срещне с китайски комунистически лидери, сред които Мао Дзедун, Дън Сяопин и Жу Енлай. През 1959 г. обаче китайците смазват брутално тибетското национално въстание в Лхаса и след последвалите репресии Тензин Гяцо е принуден да търси убежище в съседна Индия. Установява се в Дхарамсала (Малката Лхаса), където и до днес се намира тибетското правителство в изгнание.
През следващите години Тензин Гяцо активно работи по тибетския въпрос. В резултат на дипломатичните му опити, ООН излиза с цели 3 резолюции, които изискват спазването на човешките права в Тибет. През 1979 г. китайският лидер Дън Сяопин заявява, че може да обсъжда всичко с тибетците, но не и въпроса за независимостта.
Далай Лама взима предвид тази забележка
и насочва усилията си към автономен Тибет в рамките на Китай. С това постига признание на тибетската будистка школа в Китай (която известно време е напълно забранена) и подкрепата на безброй политически лидери и международни организации за борбата за постигане на свобода на Тибет по мирен път. Но въпреки това напрежението остава, а китайците гледат на Далай Лама като на сепаратист.
През 1987 г. Далай Лама предлага прочутия си Мирен план в 5 точки. В него се предвижда Тибет да бъде обявен за зона на мира. Предписано е спазване на човешките права и демократичните свободи. Противопоставя се на китайската политика за смесване на населението, която заплашва тибетците като народ от изчезване. Изисква охрана на околната среда и възстановяване на чистотата на района, който китайците ползват за изхвърляне на ядрени отпадъци и производство на ядрени оръжия. Предлага провеждането на преговори за определяне на статута на Тибет като автономия в рамките на Китай (без външна политика и отбрана) и взаимоотношенията между двата народа (китайци и тибетци).
През 1989 г. получава Нобеловата награда за мир
Той е първият нобелов лауреат, удостоен с високото признание заради грижата си за глобалните екологични проблеми. Другата тема, на която се е посветил, е хармонията между религиите и постигането на универсална отговорност и състрадание.
От средата на 80-те сегашният Далай Лама активно си сътрудничи с учени от различни области – психология, невробиология, квантова физика и космология. Общата им цел е да помогнат на хората да се отърват от стреса и да постигнат мир на съзнанието.
На 14 март 2011 г. Тензин Гяцо прави поредната си огромна историческа стъпка. Слага точка на вековната тибетска традиция духовният водач да е и политически лидер на страната. Оттегля се от поста на държавен ръководител и остава само духовен такъв. Настоява тибетците демократично да изберат политическия си водач и му предава пълномощията си. След 368 г.
политическата власт в Тибет за първи път е разделена от духовната
Сегашният Далай Лама е изключително пътуващ човек. Бил е в 67 държави на 6 континента. Носител на над 150 награди, почетни титли и прочее. Написал е или е участвал като съавтор в над 100 книги.
Особено чувствителна в отношенията между Далай Лама и Китай е темата за бъдещото му прераждане. Както е известно, китайските комунисти са атеисти и не признават преражданията като цяло. В този случай обаче позицията им е малко по-различна. Тяхното становище е, че те трябва да посочат човек, роден в Тибет (сега в рамките на Китай), в когото Далай Лама да се прероди и с тяхното одобрение да управлява Тибет в бъдеще. Тензин Гяцо обаче твърдо се противопоставя на китайските намерения да въведат “регламенти за управление на системата за прераждания“… (каквото и да значи това на практика, казано между нас – бел.авт.).
Тензин Гяцо заявява, че може да избере да не се прероди в Тибет, ако страната му не е свободна. Казва още, че когато стане около 90-годишен, ще се посъветва с всички, които имат отношение към тибетския будизъм – водещи лами, тибетската общественост и т.н., по отношение на това дали да се запази институцията на Далай Лама. В същото време, заявява, че единствено следвайки ясните инструкции за разпознаване на бъдещото прераждане (които ще остави, преди да си отиде), може да се избере 15-тия Далай Лама. В никакъв случай не бива да се допуска политическа намеса, още по-малко от Китай.
