Кирил Рашков може и да е известен като властелина на ментетата у нас, но летоброенето на фалшивите спиртни напитки в страната ни започва доста преди “марката” Цар Киро да завладее пазара в началото на 90-те. Алкохол менте се е произвеждал и преди. И то с покровителството на държавата. Това е само малка част от широкия спектър нелегални дейности, развивани от социалистическа България преди 1989 г. Сред останалите са морското бракониерство, търговията с оръжие и наркотици и индустриалният шпионаж. Повечето далавери, в които е замесена социалистическата държава остават скрити за обикновените българи, но западната преса от 70-те и 80-те години изобилства от информация за тях.
Ето някои от най-интересните случаи на соц-далавери:
Шотландско уиски… Made in Bulgaria
През декември, 1984 г. английската търговска организация The Confederation of British Industry съобщава, че неназована държавна компания в социалистическа България произвежда и продава фалшиво уиски Johnnie Walker. Два месеца по-рано италианските власти залавят пратка от 28,745 бутилки от българското уиски менте на пристанището в Анкона.
Според документите, придружаващи партидата, тя е изпратена от София от държавната спедиторска фирма Деспред. Фалшивият алкохол има етикети, подобни на оригинала. С една единствена разлика – липсва надписът “Produce of Scotland”. Всичко друго – бутилките, капачките, етикетите и дори кашоните са идентични с тези на оригинала.
Шотландската компания Distillers Co., която произвежда Johnnie Walker от далечната 1925 г. казва, че
ароматът и цветът на българските ментета наподобяват тези на оригинала
След обстоен анализ Distillers Co. установява, че българското “уиски” е смес от промишлен алкохол и есенция на уиски. Според италианския прокурор Дарио Раци, уискито е произведено с италиански машини в България, с протекциите на външнотърговското дружество “Кинтекс”. Според Раци в периода 1979-1984 г. производителите на ментето са произвеждали уиски за $11,5 млн. годишно. Дистрибутирали са го в Италия и други страни от Западна Европа.
Италианските власти арестуват един французин и трима италианци, но българите замесени в схемата остават на свобода. За случая е уведомено българското посолство в Лондон, което излиза с официална позиция по случая.
“Разследваме случая, но съм сигурен, че в цялото това нещо не е замесена държавата”. Това казва Пламен Войновски, пресаташе на българското посолство пред агенция Associated Press.
Инцидентът с мерлузата
Държавното предприятие Океански риболов е една от гордостите на социалистическа България. То е създадено през 1964 г. и е рожба на експанзията в областта на промишления риболов, предприета от България през 60-те. Тогава страната ни започва да купува кораби, произведени в социалистически страни като ГДР, Полша и СССР. По същото време се създава сериозен флот и България започва да мери сили с водещите страни в океанския риболов.
Освен че снабдява страната с необходимите количества риба и рибни продукти, Океански риболов е и източник на така търсената твърда валута. Приходите в държавния бюджет през 70-те възлизат на $100-120 млн. годишно. Една от най-предпочитаните територии за улов на риба е Атлантическия океан. Кораби на Океански риболов обикалят и западните части на Индийския океан, а някои достигат дори до Тихия океан. През 80-те години дружеството разполага с внушителна флота от около четиридесет кораба.
Разбира се, както във всяка доходоносна дейност, така и тук изкушението да престъпиш закона е голямо…
На 6 септември, 1983 г. катер на американската брегова охрана с 12 души на борда прави изненадваща проверка на българския траулер Аргонавт, който по онова време лови риба в Атлантическия океан, на 35 мили от залива Коос, недалеч от западния бряг на щата Орегон. Американците установяват огромни несъответствия между декларирания и действителния улов. Според дневниците на Аргонавт, екипажът му е уловил 71.1 тона мерлуза за три дни. Но американските власти установяват, че количеството на обработената риба в трюма на кораба е 93,8 тона или с цели 22,7 тона повече.
Бреговата охрана арестува екипажа на Аргонавт и корабът е закотвен в залива Коос до изясняване на случая. Деветдесетте български моряци нямат право да слизат на сушата, тъй като нямат американски визи.
Първоначалното намерение на американските власти е да конфискуват Аргонавт и българската държава е уведомена за това от Държавния департамент на САЩ. Според офицера от бреговата охрана Дейл Милър Аргонавт струва поне няколко милиона долара и може да бъде продаден на търг,
ако съдът одобри иска за конфискация
Междувременно докато тече разследването, Океански риболов плаща $600 хил. гаранция и на 16 септември Аргонавт се връща обратно в океана. В крайна сметка съдията Джордж Юба отхвърля иска за конфискация на Аргонавт и глобява Океански риболов с $50 хил. за недекларирания улов на мерлуза.
Както се оказва, това не е първата среща на Аргонавт с американските власти. Няколко години преди инцидента с мерлузата, на 12 юни 1975 г., бреговата охрана на САЩ прави неочаквана проверка на българския кораб. По онова време той е на около 150 морски мили от остров Нантакет и открива около 215 кг. незаконно уловени омари. Уловът е конфискуван, а Океански риболов плаща $420 хил. глоба и на 10 юли 1975 г. Аргонавт е свободен да се завърне в океана. След като изследват незаконно уловените омари, властите установяват, че едва 35 кг. от тях са годни за консумация и ги даряват на местен старчески дом.
орегон е на тихия океан