Ако си пълен – хората не си позволяват да ти го казват, за да не те обидят. Но ако си кльощав всеки срещнат смята, че е негова работа да ти обърне внимание за твоите килограми, защото смята, че „няма проблем“.
Само че нещата съвсем не стоят така.
Реших да споделя с вас, читателите на Lifebites.bg, моя личен опит с това, защото в обществото наистина се говори основно за проблеми с килограмите, когато те са НАД, а не ПОД нормата. Но тъй като преди няколко години аз попаднах от другата страна – бях изключително слаба, искам да ви кажа, че проблемът е не по-маловажен или неприятен.
Израстваме със стремежа да имаме идеални пропорции, заради грешното схващане, че тогава ще бъдем наистина красиви. Клише! Човек може да е красив, независимо от това какво сочат малките цифрички на кантара под него. Слава Богу, от няколко години в сферата на модата започнаха да се появяват по-пищни модели, за сметка на почти анорексичните тела, които бяхме свикнали да виждаме да се разхождат по подиумите.
Та, да се върна на темата. В този период от живота ми се налагаше да взимам лекарства, заради които започнах да страдам от липса на апетит и загуба на телесна маса. За хората, които си мислят, че е много яко да си слаб, ще кажа че и тук важи принципът – „зависи колко“. Защото когато си много кльощав се появяват някои проблеми, за които дори и не подозирате. Един от тях, например, е липсата на физическа сила и енергия. А това е наистина много, много неприятно.
С изумление си спомням как тогава всеки срещнат, ама буквално всеки, си позволяваше да започне разговора с изречението: „Лелееее, колко си слаба!“. И тези хора въобще не осъзнаваха, че да ти натякват колко си слаба в някои случаи не означава, че ти правят комплимент. Въобще не се замисляха, че да си много слаб е същото като да си много дебел. Че това е проблем и не е тяхна работа да обсъждат твоите килограми, както ти не обсъждаш техните. Все едно да срещнете някой пълен човек и вместо: „Здравей“ да му кажете: „Лелееее, колко си дебел“. Не върви, нали?! Пък и всеки човек сам си знае точно колко е слаб или закръглен, без който и да било друг да му го казва.
Понякога хората могат да бъдат доста нетактични. В този смисъл някои дори си позволяваха да ме питат дали не съм болна от анорексия или друг тип хранително разстройство. А аз си бях съвсем наред. Просто тялото ми беше кльощаво! А колко ли са си го мислели без да ми го кажат…Не ми се мисли! Няма да споменавам как доста познати ме гледаха направо със съжаление (като сомалийско дете, умиращо от глад), а даже имаше и такива, които ми завиждаха, мислейки си колко е готино да си слаба.
Идеята ми да опиша опита си с много слабото тяло е не, за да ви се оплача. Исках да споделя с вас, че понякога без да искат хората могат да бъдат много нетактични. Защото, когато не знаят има ли някакъв проблем, няма ли, какъв е той и така нататък – просто не трябва да си позволяват да коментират останалите хора. И всъщност най-дразнещ за мен беше фактът, че независимо от това колко далечен познат или дори непознат беше човекът отсреща, той изказваше мнение за моето физическо състояние.
Според мен, истината е, че всеки трябва да гледа в “собствената си паничка” и ако дадено нещо не го засяга пряко – просто да не го коментира, защото не знае какво се крие под това, което вижда на пръв поглед. Както и че независимо, че смятате, че определено нещо „не е проблем“ (като това да си слаб), то може да е такъв за другия човек.
Прочетете още: 9 фрази, които интелигентните хора никога не използват
