Изворът на доброто бликва в малкото софийско село Мърчаево в страшната пролет на 1944 г., когато над София се изсипват тонове бомби от Американо-британската авиация. Светът се гърчи в мъките на най-жестокото кръвопролитие в човешката история – Втората световна война. По това време духовният учител от България Петър Дънов е приютен от своя последовател Темелко Темелков в къщата му в Мърчаево.
Именно там Учителя изнася и някои от най-запомнящите си беседи, които са надлежно стенографирани и архивирани от учениците му Боян Баев и Борис Николов.
Дънов предсказва, че край къщата в Мърчаево ще бликне Извор на доброто, който ще
лекува и отмива болките
на хората. Нарежда мястото да бъде внимателно почистено. Водата потича на 29 май 1944 г. След това всяка година около тази дата за празник там се събират последователи на Учителя. Много хора са излекувани от различни болести, благодарение на лековитата вода, разказват стари жители на Мърчаево. Но тя пресъхва изведнъж през 1993 г…
Приживе Дънов е предрекъл, че това ще се случи. Както и че един ден ще потече отново. Но кога?
“Когато хората в България отново отворят сърцата си, за да приемат Бог и любовта.”
Това твърди Учителя. Последните му ценни уроци са събрани в книгата Изворът на живота, благодарение на всеотдайната работа на Баев и Николов.
Прочетете още… няколко от най-запомнящите се думи на Учителя за любовта, смирението и успеха
Разговорите, на които се базира тя, са заключителната част на Словото на Учителя, пишат съставителите на сборника. В тях Петър Дънов хвърля последен поглед на изминатия път, обобщава, преоценява, пояснява всичко, върху което е говорил, спира се върху най-същественото, дава последни напътствия на учениците. Любопитно е, че той е
делил един покрив
и с друг световно известен българин – Георги Димитров. Двамата живели в малка къщурка на столичната улица Опълченска №66. Типично по български, тя е оставена да се руши в окаяно състояние. С изпочупени прозорци, паянтови врати и потънала в прах. И с берелеф на Георги Димитров, върху фасадата, но той е замацан с червена боя от някоя политическа агитка.
А там са се случвали интересни събития, белязали завинаги историята на България. Писателят Димитър Шумналиев се вдъхновява от тях за своята книга Бяло сладко.
“Неведнъж при полицейски хайки
Петър Дънов спасява Георги Димитров
– разказва Шумналиев в интервю за вестник Сега. – По тавана синдикалният оратор се промъква в хола на Петър Дънов и сяда сред учениците му.
Документиран е случай, при който Георги Димитров се крие под леглото на Петър Дънов, влиза полиция, що да види. Дънов спокойно седнал на кревата и чете вестник. Никой не посмява да проверява. Двамата с Димитров поддържат в годините редовна връзка, топли отношения, понякога разменят тайни писма, доставяни от куриери.
Дънов умира 1944 г., слава Богу, не доживява Народния съд, национализацията и гоненията. Комунистическият министър на вътрешните работи
Антон Югов забранява
тялото на Учителя да бъде погребано в квартала на дъновистите. Един брат успява да се свърже с генералния секретар на Коминтерна.
От Москва Георги Димитров разпорежда починалият да бъде погребан в Изгрев, в частен имот. През 1947 г. къщите и дворовете, цялата недвижима собственост на Бялото братство са присвоени от народната власт. По-късно върху терените на дъновистите се изгражда посолството на Съветския съюз. Вероятно защото историята обича да се храни с парадокси.
Сега къщата на Опълченска №66, където са живели духовният водач и един от идеолозите на комунизма е затворена за посетители. Домът в Мърчаево, където Дънов изнася своите заключителни беседи, обаче е превърнат в музей от наследниците на Темелко Темелков.
Стаята на Учителя е непокътната. Стопаните с готовност отключват пред всеки мистичната къща. Защото според Дънов нищо не е случайно. Всеки, който е прекрачил този праг е имал нужда да се докосне до Учителя. И до Извора на доброто…
