Името на Давид Мавродиев три поредни години влиза в списъците с отличени деца-таланти на фондацията на Димитър Бербатов. Давид получава награди заради благотворителните си проекти, номиниран е и в категориите за изкуство и спорт. Двукратен републикански шампион по карате, носител на сребърен медал от световно първенство по Шотокан карате-до. Дете, което Бербатов казва, че цени, приема като приятел и подкрепя сърдечно.
15-годишният Давид Мавродиев вижда в успелия спортист модел на поведение
– свой идол.
Пътищата им се разделят, след като двамата застават зад две различни каузи. Бербатов слага подпис под отвореното писмо, което 27 родни спортисти изпращат до Бойко Борисов с настояването да бъде спряна “войната на шепа псевдоеколози” срещу българския спорт и зимен туризъм. Давид, който се бори за опазване на родната природа, приема определението като лична обида и тази година отказва да приеме наградата на фондацията на кумира си.
[Цялата история вижте в: Малкият Давид срещу големия Бербатов – една битка за природата ]
Ето какво разказа пред Lifebites.bg Давид Мавродиев.
Давид, чудя се как е възможно едно дете на 15 години да има толкова силни обществени позиции… Разкажи ми повече за дейностите, с които се занимаваш?
– С каузите си в полза на гражданското общество се занимавам от 11-годишен. На толкова бях, когато мой кратък римуван разказ спечели през 2012 г. конкурса Познавам аутист. Едно от изреченията в тази ми творба – “Да си различен е привилегия голяма!” стана мото на информационно-комуникационната кампания за приемане и по-толерантно отношение към децата с такива проблеми.
Лично аз смятам отстояването на лична позиция за мисия, тъй като преди доста време открих случайно в нета една мисъл на Бертолт Брехт, която промени моето мислене и ми даде сили: “Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му”. И така се започна… Бях в пети клас, когато написах стиха си Черен хумор и той имаше голям отзвук. В шести клас написах стихотворението си Глас в пустиня и част от него представих в Шоуто на Слави.
В седми клас написах и първото си отворено писмо, също в рима – беше до българските депутати, но така и никой от тях не ми отговори. А тази година, във връзка с отпадането от учебниците на българските класици, писали за “турското робство”, написах стихотворението си Памет вечна и мислех, че то ще остане най-четеното и споделяно в социалните мрежи мое произведение, но се оказа, че греша. Писмото ми до г-н Бербатов го измести! И като заговорих за него, само да допълня.
Природозащитник съм не от днес и вече за кой ли път повтарям, че ако някой случайно не ми вярва, нека прочете поне една от моите наградени от различни литературни конкурси творби – Светът след 50 години, Вода, Ая, Улична река, Зелен цвят в моя свят, Коя е тя и др. Нека сам да се увери, че
от 11-годишна възраст пиша в защита на природата ни
и моето мнение не се е променило през годините.
За какво беше първото ти стихотворение?
– Беше за мама, като подарък за 8-ми март. Честно казано, тя е в основата на това аз да развия моята дарба. Бях още в детската градина, когато майка измисли игра, за да се занимаваме с моите първи братовчеди Дорина и Валери, когато ни идват на гости в почивните дни. Тя казваше дума и ние трябваше да измислим друга, римуваща се с нейната.
От майка ми знам, че баща ú и мой дядо – Красимир, който за мое голямо съжаление не познавам (защото той е починал), е пишел чудни стихотворения и казват, че съм наследил дарбата си от него.
Най-много публикувани мои творби има на Фейсбук страницата Детско творчество и поезия за деца, на която от повече от година съм и един от администраторите. Също така съм и един от модераторите от близо две години на Фейсбук страницата на ГД Помощ на лица с проблеми в развитието. Често публикуват мои стихове върху колажи и от страницата Моят свят. Посланието е най-важното, а то няма как да съществува без словото.
Признаха те за дете-талант. Какви награди имаш?
– От тази учебна година вече спрях да участвам в спортни състезания и литературни конкурси изобщо. Защото открих, че
щастлив ме правят не отличията ми от състезанията
по карате или поредния спечелен литературен конкурс, а хората, които ме четат, подкрепят и харесват това, което правя и за което се боря. Те са ми най-голямата и истинска награда! Сега имам и ново предизвикателство – програмирането.
Ходиш ли с другите по кафета, дискотеки, гаджета?
– Първо, дискотеки вече няма, а само кръчми и чалготеки. По такива места не ходя, защото там няма как да чуя Еминем или Рамщайн, примерно. Със съучениците си и приятелите ми излизам, когато имам свободно време, ала не ходим по кафета, а играем билярд, боулинг, караме кънки на ледената пързалка през зимата, а лятото караме колелетата си сред хубавата ни природа, ходим на кино, а и сме на картинга също.
Най-забавни са “белите”, “зелените” и “сините” ни училища сред природата, както и рождените дни, особено когато сме на караоке, защото изобщо не мога да пея и пада голям смях. Смятам, че съм късметлия, щом имам толкова много и все добри приятели. А за гаджетата – ще цитирам едни от любимците си и като музика, и като римуван текст – “питай ме нЕкое друго въпросче” (бел. а. – от песен на група Ъпсурт).
Сблъска се лице в лице с един любимец на България – Бербатов. Защо?
– Той и на мен ми беше любимец, дори нещо повече –
имах го за идол и бях горд, че ми е приятел
С риск да се повторя за пореден път, ще разкажа отново историята и откъде тръгна моето разочарование.
Март месец видях в мрежата писмото до премиера, в което 27-те български спортисти, все големи имена, се бяха подписали под обидния и пълен с клевети текст. Един от тези подписи бе на Димитър Бербатов. И точно защото си мислех, че някой му е използвал името и той въобще не знае, че е споменат, като подписал писмото, реших направо да го питам. Писах му лично съобщение във Фейсбук. Той не ми отговори.
Изчаках ден или два и написах въпроса си като коментар на неговия личен Фейсбук профил (може да се провери – под поста му за трети март е). Отново не последва отговор. Изчаках още малко и написах пост с въпроса си, като този път се обърнах към г-жа Димитрина Ходжева, управител на фондацията му. Тя изтри поста ми от стената си.
И след като не получих от никого отговор, реших, че ако случайно пак бъда награден, ще върна направо отличието си. Защото
няма как да получа награда за моите каузи, а човекът, който ми я дава, да не ги уважава
По този начин той не уважава и мен, а всичко е само поза за пред обществото. Стана ми ясно, че афишираното от г-н Бербатов внимание е фалшиво, защото то ако действително отговаря на думите му, че той следи всички наши изяви и успехи, никога не би подписал нещо срещу българската природа. Ала излиза, че той май не е чел и една моя творба – иначе щеше да е наясно с мнението ми и сам би се сетил каква ще е реакцията ми.
Тогава се чудя защо и моята снимка дори е качвал, с грамотите ми от спечелени литературни конкурси, на своя Фейсбук профил, като не е прочел тези отличени творби? Очаквам с личния си пример г-н Бербатов да покаже, че държи на мъжката си дума и да изпълни обещанието си, което е дал пред всички гости на церемонията, а и пред зрителите, които са над 93 хил. и са я гледали в реално време от неговия профил (видеото стои още качено там), че ще ми връчи наградата лично.
Това очаквам! За да мога не само да му задам въпроса си, на който не ми отговаря вече трети месец, а и за да върна останалите две награди, които съм получил от неговата Фондация.
Ще напусне ли поредното умно дете България?
– Много пъти съм заявявал моя категоричен отговор – НЕ! Имам предложения още когато бях в 7 клас, ала нямам намерение да се възползвам от тях. Вече ви казах, че няма как да изисквам нещо от някого, ако аз самият не го правя чрез личния си пример. Следователно, няма как да питам депутати, министри и банкери защо децата им не са в България, а пък аз самият да не съм там. А и нали все пак някой трябва да остане да връща заемите, които същите тези политици и финансисти все теглят! Нали не мислите, че това ще са техните деца?
И за да не завърша така песимистично, ще пожелая на всички Ваши читатели следното:
Бдете, бЪдете, бУдете и бОдете, дори и да сте цвете, без бодли!
Няма лошо да си трън в нечии лоши очи!…
“Големият” Бербатов се смалява за мен с всеки изминал ден в мълчание. Давид има кауза и нашата подкрепа!
Давид е най-младият будител на България ! Неговата обществена и морална позиция са образец за подрастващото поколение и доказателство за това, че нашата Родина е раждала,ражда и сега достойни синове! А г-н Бербатов не е от тях, очевидно и жалко! Аз лично имам поглед върху развитието на Давид от 4 години, и се възхищавам на неговия възход и му пожелавам да стигне върховете, към които е тръгвал по трудния път, който е избрал! Покланям се и на неговата родна майка Севдалина, която както пише той-има голям принос за това, което е той днес! В сегашно време малко са майките, като нея! Аз подкрепям каузата на Давид и апелирам към всички истински българи, да го направят!