Разгорещени тела се извиват гъвкаво в ритъма на салса, после преминават в кумбия. Всички съсредоточено повтарят движенията на инструктора. Разучават нов танц. Следва малка пауза за отмора и разясняване на по-сложните фигури. Ежедневните проблеми са оставени навън. Върви тренировка по зумба.
Знаете ли какво е зумба?
Това е спортно занимание, което ловко съчетава латино танците с аеробни упражнения. Всъщност, първоначално зумбата е била наречена от своя създател колумбиеца Бето Перес “румба”. “Румба” в Колумбия значи “купон”. Но когато стилът бил пренесен в САЩ, се оказало, че на американците им е трудно да произнасят тази дума заради първата буква “р” и “румбата” била прекръстена на “зумба”. Но с това стилът не променил своята същност. Купонът си е купон, както и да го наричаш!
Особено когато на подиума пред теб застане инструктор като мексиканеца Даво Гарсия, който любезно се съгласи да даде интервю за Lifebites.bg.
Даво, освен че зарежда с енергия, развива нашата гъвкавост и ни учи да владеем тялото си, можем ли със зумба да поддържаме добра физическа форма?
Ако трябва да съм честен, само зумбата не е достатъчна. Ако след тренировка отидете да ядете пица, работата ви в залата няма да има такъв ефект. За да сте във форма, трябва не само да ходите на зумба, но и да живеете здравословно.
Откога се занимаваш с танци?
Като малък бях голям фен на Майкъл Джексън. Много ми харесваше как танцува. Научих английски, защото исках да разбера за какво пее в песните си. Имах една група приятели, с които танцувахме. По-късно станах професионален танцьор.
Кой е любимият ти стил танц?
Едно време салса, кумбия, меренге танцувахме в семеен кръг, тъй като тези танци са част от нашата култура. Тогава обаче на мен ми харесваше много повече хип-хопът. По-късно, когато приключих с кариерата на професионален танцьор, ми се искаше да продължа да танцувам. Тогава научих за зумбата и започнах да танцувам салса. Постепенно усетих тръпката на латино танците и те вече като цяло ми доставят удоволствие. Не мога да кажа, че имам конкретен любим стил.
А как зумбата навлезе в живота ти?
Една моя позната тренираше при мен хип-хоп. Веднъж тя ме попита: “Защо не идваш в моите часове по зумба?”
“Какво е зумба?”
– попитах я аз. Тя ми обясни и на мен ми стана интересно. Отидох при нея в залата и излязох оттам доста уморен, но ми хареса. Започнах да ходя от време на време. Веднъж, докато играех футбол, получих травма. Лекарят ми каза, че за да се възстановя, трябва да правя аеробни упражнения. Но аз не обичам да правя преходи, да тичам, да ходя на фитнес. Започнах редовно да посещавам занятията по зумба на моята позната, а после и аз станах инструктор.
А на българите кой латино танц им допада най-много по твои наблюдения?
На занятията при мен на мнозина им харесва регетонът. Предполагам, че защото с ритъма си малко прилича на чалгата. На мен специално регетонът не ми е любим стил. Но след като на хората им допада, търся песни в този стил, които да ми харесват. Между другото, не използвам популярни песни, които звучат по радиото и всички ги пеят.
Не ползваш песни, които са на мода?
Предпочитам песни, в които се разпознавам по някакъв начин. Когато една песен ми харесва, мога да направя така, че тя да се хареса и на другите. Представи си – днес всички слушат Деспасито. Аз правя хореографията, но съвсем скоро песента излиза от мода и никой не я слуша. Усилията, които съм положил, отиват напразно. Предпочитам песни, които не са толкова популярни, но мога да използвам днес, утре, след три години, и хората ще продължават да ги слушат с удоволствие.
Латино танците изискват много енергия. Как организираш занятията си така, че хората да не припадат от умора?
Това е една от тайните. Добрият инструктор трябва да е подготвен за това. Сертификатът на компанията „Зумба“ ти дава право да водиш занятия, но не те прави инструктор. За това са необходими опит и професионализъм.
Винаги се стремя занятията ми да са балансирани – да натоварват, но да не преуморяват, на моменти да са по-умерени, но не и скучни.
Изборът на музиката е много важен. Той зависи също от настроението и енергията на хората. Когато са по-вяли, трябва да им се даде точка за отскок. Ако пък са прекалено възбудени, трябва леко да се релаксират.
За кои възрасти препоръчваш зумба?
Мисля, че това до голяма степен зависи от начина на мислене на хората. В Мексико всички танцуват. В България е по-различно. За някои хора бариера се оказват религиозните им възгледи. В латино танците има движения, които за нас са напълно естествени, а при вас се възприемат като вулгарни. Освен това доста мъже тук смятат, че ако ходиш на танци, си обратен. В Мексико пък казват, че ако един мъж не умее да танцува, значи е обратен. В това е разликата.
Бих казал, че подрастващите от 12-годишна възраст нататък спокойно могат да се занимават с танци. Тук обаче, като си въртиш дупето, докато танцуваш, се смята, че правиш прекалено секси движения. А в Латинска Америка оценяват чувството ти за ритъм. На тренировките по зумба рядко идват тинейджъри и мъже. Но занятията са отворени за всички. Няма ограничения. Латиноамериканската култура е интересна смесица от различни култури. Всъщност “салса” означава “смесица”. Този танц съчетава африканските и карибските ритми с ритмите на севера.
Разкажи ни какво те доведе в България.
В Мексико имах приятелка българка. Тя ме убеди да дойдем да живеем тук. Но помежду ни възникнаха проблеми и се разделихме. След това получих виза и реших да остана.
Какво знаят в Мексико за България?
Не много. Но със сигурност мога да ви кажа, че са чували за вашето кисело мляко. Дори така наричаме йогурта – булгаро. Когато се връщам в Мексико, моите приятели ме разпитват, а аз им разказвам за живота тук. Мексиканците и българите си приличаме по това, че обичаме да се забавляваме.
В Германия, например, хората отиват на бар, пият няколко бири, напиват се и се прибират вкъщи. А тук, както и в Мексико, купонът може да започне в 5 вечерта и да свърши в 6 сутринта.
А по какво се различаваме? Преживя ли културен шок, когато дойде тук?
Да. Българките са много красиви жени. Но когато им кажеш някакъв комплимент, те веднага си мислят, че ги сваляш. А не е така! В Мексико, Колумбия, Пуерто Рико, изобщо в Латинска Америка от малки ни учат да бъдем любезни. Тук хората са любезни с приятелите и роднините си, но не и с останалите. Имаме и други културни различия.
Вие сте живели в комунизъм и имате друга представа за света. Мексико е свободна страна от повече от 200 години. Теми като хомосексуализма, различния начин на мислене и изобщо различното са обсъдени отдавна и хората не се впечатляват. Ще ви споделя и моя личен опит. Понякога се случва нещо да не ми харесва. Но ако кажа: “Слушай, обслужването ти не е на ниво!”, често ми отговарят:
“Като не ти харесва, отивай си там, откъдето си дошъл.”
Или ме питат: “Как може да живееш в България и да не говориш български?”
А защо не говориш?
България е страна-член на Европейския съюз и според мен тук трябва да може да се общува не само на български, но и на останалите европейски езици. Освен на испански, говоря на италиански, португалски и английски. Когато ми говорят на български, разбирам, но не говоря добре. Вашият език е много красив, но ако утре се преместя в Китай, не бих могъл да го използвам.
Какво ти харесва в България?
Българската раса е много красива. Жените в България са стройни и привлекателни, мъжете – високи и здрави. Имате физика, подходяща за най-различни спортове. Но често начинът на мислене поставя бариери. Много ми харесва българската кухня, климатът. През лятото е горещо, през пролетта прохладно, през зимата студено. А най-много ми харесва есента – топло със студен вятър. В Мексико не е така. Там е жега, жега и пак жега.
Какво донесе в сърцето си от Мексико?
Радостта от живота. В момента мексиканската икономика се развива добре. Но когато бях малък, имахме много политически и икономически проблеми. Въпреки това хората и по онова време умееха да се радват на живота. Това е, което нося в душата си.
Понякога, когато имам проблеми, си пускам музика и започвам да танцувам.
Това се опитвам да предам и на хората в България, за да ги накарам да излязат от своята черупка.
Какви са плановете ти за бъдещето?
Не живея с планове. Живея ден за ден. Във всяко едно отношение. Ако утре някой приятел ми каже: “Отваря се работа в Сингапур”, ще кажа “Добре, да тръгваме!”. Винаги съм бил такъв и мисля, че такъв ще си остана.
