Казва се Даян Шаер, но всички я наричат Яра. Ние не знаехме това, защото бяхме чували за нея само като Даян – 24-годишната авторка от българо-сирийски произход, написала Има ли места в Рая? Книга, която се появи преди година и промени представите ни за Сирия.
Сега отново привлече вниманието ни. Този път с красива фотосесия, вдъхновена от книгата ѝ. И ето че се запознахме и с Яра!
„Яра е типично арабско име, често срещано в Сирия и всъщност името, което баща ми е искал да ми даде“, обяснява писателката. Майка ѝ обаче е мечтаела да я кръсти Даян, на принцеса Даяна. „В крайна сметка след спора в родилното, мама е победила – кръстили са ме Даян, но след това баща ми, съвсем в негов стил, започнал небрежно да ме нарича Яра. Така аз пораснах
и се чувствах повече Яра, отколкото Даян Шаер
Докато не дойде първият учебен ден. Може да се каже, че там се сблъсках с другото си име и ми беше доста странно.“
Яра, в Сирия, означава любимата. „Там много се тачи значението на имената и децата се кръщават спрямо символиката, която ги води през техния живот“, допълва авторката, чиято фамилия – Шаер, пък означава поет. Като съчетаем двата превода, бихме могли смело и без преувеличение да заявим: представяме ви любимата поетеса/писателка!
Даян, читателите ни може би те познават вече с книгата ти Има ли места в Рая? Какво друго можем да им разкажем за теб, освен, че си автор?
Относно живота ми като писател, се старая да изненадвам читателите и себе си отново и отново с най-различни неща. Турне из градовете, театрална пиеса по фрагменти от романа, фотосесия по книгата, късометражен филм, който правим в момента, официален сайт с всякаква информация около мен и творчеството ми, който предстои да се появи до края на годината… Относно другите цели в живота ми, мога да кажа, че тази година завърших бакалавър Психология, но в течение на четирите години обучение не усетих това да е моето „нещо“ и затова сега записах магистратура Кино. Въпреки
резкия завой в живота ми
чувствам страхотно щастие и удоволствие от направлението, което съм избрала и осъзнах, че всеки трябва да търси своето призвание и място за реализация. А как ще го усети? Когато денят му започва с усмивка, вследствие на изборите и смелите идеи, които понякога ни връхлитат, но и които следваме. В крайна сметка имаме един живот, защо да го губим в избори, които не ни носят удоволствие?
Това първата ти книга ли беше?
Да, това е първата ми издадена книга. Най-голямата ми мечта бе да държа моя книга в ръцете си и ето, че се сбъдна. Денят на премиерата на романа беше един от най-щастливите в живота ми. Това, което имам предвид е… ще използвам един известен цитат: „Ако имаш мечта, позволи й да се сбъдне.“
Какво още е книгата за теб?
Това са мои детски спомени и историите на приятели и познати, вплетени в персонажите. За почитателите ми, спрямо всички съобщения, които съм получила, разбирам, че
романът ми е променил тяхната представа за Сирия
Това е нещо огромно и предполагам, се е усетило между страниците, тъй като всичко в текста е автентично и реално. Разбрах и че им дава сили за живот, за промяна, за ново начало на дните им. Защото в романа се вижда, че не за всеки има утре. Това послание кънти в душата след последната прочетена страница и провокира замисъл и промяна.
Родена си в Русе, но имаш и сирийски корени. Чувстваш ли се гражданин на света повече, отколкото на конкретна държава?
Може да се каже, да. България е моята родина, в Сирия са корените ми, но пътуването из света е моят генератор на емоции и щастие. За съжаление, осъзнавам, че хората прекарват целия си живот на едно място. А когато се обърнеш назад, какво виждаш? Поредица от еднакви дни, месеци и години. Не бива да пропиляваме възможността да пътуваме, да се докосваме до други култури и да живеем на други места.
Какви разлики си забелязала ти между българите и сирийците?
Например в начина на хранене на закуска – българите ядем на маса, храним се с нарязан хляб, билков чай, сирене, кашкавал, маргарин и т.н. В Сирия се храним на земята. Използваме арабски хляб, пържени яйца, маслини, магдус (типично арабско ястие, на изсушен патладжан, пълен със сурови орехи, чесън, зехтин, сол), арабски чай.
В България вирее един индивидуализъм в семейството, всеки има собствена стая, собствен лаптоп и пространство, в което да се затвори, докато в Сирия всички са много задружни и единни. Няма такова нещо като собствена стая. Спиш на дюшеци, заедно с братята и сестрите ти, говорите си, преди да заспите, мечтаете, смеете се. А в България сме свикнали да си лягаме сами, да гледаме филм и да заспим пред екрана, а не на фона на гласовете на близките си.
Общи черти между българи и сирийци
са страхотните пиршества и забави, които се правят по празници, по сватби и годежи. В България, а и в Сирия, тези неща са много на почит. Присъствала съм на невероятни арабски сватби, почти като в приказка, както и на такива български.
Разговорът ни с теб е в много важен период за Сирия. Почти всеки ден в новините чуваме за Алепо, за бунтовническите атаки. Как изживявате всички тези новини у дома?
Тежко е, тъй като пред очите ти се разрушава една велика страна с много история и съхранена мъдрост във всеки един камък, улица и човек. Следим всякакви актуални новини и се надяваме скоро да се потушат бунтовническите атаки, за да има мир за тези изстрадали хора там, спокойствие за нашите близки и роднини и възможност отново да посещаваме Сирия, да се разходим по малките улички на селата или
из величествения Дамаск
който е като разходка из страниците на Хиляда и една нощ. Има толкова много красота там, не бива да я оставяме да се изплъзне между пръстите ни като пясък.
Самата ти вълнуваш ли се от политика?
Политиката е много далеч от мен. Едно неясно понятие, което умишлено не въвлякох в книгата си. В нея включих само истинските истории на хората, така че който човек отвори романа, да може да се оприличи на някой герой и да съпреживее метаморфозите и случките заедно с него. След последната прочетена страница да се почувства променен в хубавия смисъл.
Възможно ли е да има любов в такива абсурдни условия – по време на война?
Любов по време на война е нещо, което трудно можеш да си позволиш и опасно да го имаш, защото няма гаранция дали утре няма да го загубиш. Но според мен в кризисни ситуации, по време на големи драми и трагедии, се случват най-красивите и силни любови. Бих писала за още такива.
Книгата ти е вдъхновена донякъде от лични истории – твои, на баща ти, от летата ти в Сирия, и е написана само за 10 дни. Показа ли книгата на момчето, чиято любов те е вдъхновила?
Докато писах книгата и се връщах в спомените си, все повече и повече ме влечеше да разбера дали това момче е добре, дали е живо и здраво, тъй като бяхме загубили контакт, от последната ми визита в Сирия, когато бях на 15 години. Успях да открия координатите му и
да чуя гласа му
да разбера, че е войник, че има жена и чака дете. Бариерата на езика не ми даде възможност да обясня всичко около ситуацията с книгата, но вярвам, че един ден, много скоро, когато преведа романа на арабски, той ще се открие между страниците и ще има възможността да се върне отново в онези чисти и детски спомени, които създадохме и споделихме заедно.
[Вижте още за Сирия днес и един освободен от ДАЕШ град, в който жените хвърлят и изгарят бурките, а мъжете с радост се лишават от брадите]
Кой те научи да пишеш, Даян? И откъде е любовта ти към книгите и четенето?
Любовта към книгите и филмите ме е съпътствала през целия ми живот. На писане никой не ме е учил, освен прочетените книги и анализирането на похватите, които са използвали други автори. Преди две години бях в курс по творческо писане, който много ме обогати, издаде моя първи разказ Като на лента с шепа избрани разкази на други колеги и точно това ми даде сили да се боря в посока литература на българския пазар.
Всеки автор в България
знае колко трудно е това, но когато правиш нещата с любов и когато има смисъл от написаното, а не просто нахвърляни красиви думи, хората те търсят, четат те и ти им въздействаш по положителен начин.
Кои сирийски книги би ни препоръчала?
Мога да препоръчам всички романи на Ханна Мина. Винаги неговото творчество ме вдъхновява и ме кара да се опитвам да бъда все по-добра.
А от българските кои са ти любими?
Време разделно на Антон Дончев е един велик роман, който препоръчвам на всеки. За мен това е най-добрата българска книга, към която бих се връщала отново и отново. Невероятният талант на Антон Дончев и умението да описва красиво, задълбочено и докосващо ме вдъхновяват да творя още по-усилено в моята посока. Такива книги променят и мен самата.
Какво е любовта за теб сега, извън страниците на книгите, тук, в реалния свят?
В моите тийнейджърски години имах доста различна представа за любов, провокирана от филми, книги и сгрешени връзки около мен. Мислех, че истинската любов е в силните крайни емоции на огромно щастие и после, разбира се, на съпътстващата огромна тъга. Но след време разбрах, че любовта,
истинската любов, е много по-тиха
Тя трепти тихо в сърцето ти, всеки ден по малко, а не крещи месец-два, след което да се изчерпи състоянието на „любов“ и да останеш празен и непълноценен. Истинската любов е тогава, когато твоят партньор е приятел, сродна душа, спътник. Когато имате разбирателство, уважение, грижа. Истината е в щастието по малки дози всеки ден, а не в крайните емоции за кратък интервал от време наведнъж.
