Аз искам да те помня все така
от Димчо Дебелянов*
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
“В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален –
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!”
– О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай – пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. –
Аз искам да те помня все така…
* Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица. Рожденото име на Димчо Дебелянов е Динчо като това на неговия дядо – Динчо Дебелян, на когото е кръстен поетът.
Творчеството му е силно повлияно и от някои руски и западноевропейски символисти. Постепенно поетът-символист започва да сътрудничи на редица български издания. Сред тях са Съвременник, Оса, Българска сбирка, Нов път и др. Сатиричните си писания
Димчо Дебелянов
подписва с различни псевдоними – Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др. След като научава добре руски, английски и френски език, започва да превежда произведения на някои от най-именитите творци на модерната литература – Бодлер, Верлен, Шекспир…
Творчеството на Димчо Дебелянов е малко като обем. Не е разнообразно и богато на теми и мотиви. Но това, което го прави изключително е именно тази наситена емоционалност, която лесно завладява читателите десетилетия наред.
