Жюстин Томс е част от лекторите на Образователна конференция: Развитие на детето в социалната среда, организирана от Институт Монтесори България на 17 септемри в Sofia Event Center в мол Парадайс Център. Жюстин е експерт онлайн комуникации с над 20-годишен стаж. В последните 10 години преподава в НБУ и води редица лекции за родителство, комуникации, Интернет, деца и онлайн безопасност. Автор на над 10 книги по темата. Родител. Активист за промяна. Ето какво сподели по все по-актуалната напоследък тема за децата и технологиите Жюстин Томс пред Lifebites.bg:
Жюстин, къде е мястото на технологиите в живота на децата?
За радост или за жалост, вече технологиите са неизменна част от живота на децата ни. От малки. Проучването на Национален център по безопасен Интернет сочи, че 75% от децата до 10-годишна възраст вече активно използват Интернет. Възрастта за първи досег с мрежата спада ежегодно – 3% от децата са онлайн от 4-годишни.
Това е доста плашещо
От друга страна няма как да обвиняваме децата за това – именно родителите са тези, които им осигуряват устройства за достъп. Не знам доколко като родители сме готови за това предизвикателство.
Каква е възрастта, в която трябва да запознаем децата с технологиите?
Според мен е добре да не изолираме децата си от технологиите, но разумно да ги въвлечем и покажем около 5-6-та година, със силно регламентирано използване. А след това да останем близо до децата си, да знаем кои сайтове посещават, какви игри играят, какво се случва в мобилните им устройства.
Какво мислите за феномена – бебе с телефон като играчка?
За жалост все по-често виждаме още бебета да вторачват поглед към екрана на таблета. Под претекст, че иначе не иска да яде, а майката междувременно подава лъжица след лъжица и сменя видео след видео. Намирам това за прекалено и дори силно безотговорно.
Играчки има достатъчно. Ясно е, че никоя от тях няма да спечели внимание, ако наоколо има дигитално устройство, което мига, свети, издава звуци. В наши, на родителите, ръце е всичко. Ние позволяваме, ние поставяме границите.
Вижте още… Трябва ли да има правила в живота на децата ни
Дали се сещате за някой много добър пример, когато технологиите са въведени в обучението и как да го правим в училищата, за да има полза от тях, а не пристрастяване?
О, смятам, че на фона на всичко негативно има великолепни примери за това как технологиите могат да се използват в училище, дори насърчавам това. Най-малкото учебни видеа, не само гледане, но и създаване от децата, създаване на анимации, презентации, проучване на информация чрез Уикипедия, използване на онлайн речници и още, и още. Според мен в бъдеще това ще е от основните тенденции в промяната на училищата.
Вие самата имате деца – какви правила за дигитална хигиена спазвате?
Опитвам максимално да заема времето на децата си с други дейности, по естествен начин. Спорт, игра заедно, изкуства, разходки сред природата. Това, заедно с времето за училище и сън, доста запълва 24-часовото денонощие. Остава малко за време пред екрана.
Все пак правилото е – около час максимум на ден, с наше знание на какво се играе и какво се случва. Вечер устройствата се прибират, за да почиват и не са в стаята им. Нова игра може да се сваля при прочетена книга, например. Ето така. Правилата се променят, според възрастта. И вероятно всяко семейство е добре да реши заедно какви да са и да важат за всички.
Знаем, че за себе си правите т. нар. дигитален детокс. Разкажете ни повече за него, защо го правите и как започнахте?
Правя го вече три години, редовно през лятото, понякога и през годината. Преди три години изкарах един месец без дигитално устройство. Това е нещо като мой бунт или провокация и към самата мен и към всички. Не приемам зависимостта, която масово хората развиха и продължават да задълбочават към дигиталните устройства, към екрана. В автобуса, например,
харесвам да виждам хора с книга
но за жалост хората с устройства са повече. Скролват до безумие, веднага вадят телефона и се зазяпват в него. Любопитството се свежда до воайорство. Маските успешно залъгват другите. Това не ме радва, а ме натъжава. Смятам, че дигитализацията е неизбежна, има силни страни, но и за момента поне в нея губим граници. Скоро всичко, което е механична работа ще се върши от роботи. Наша основна задача като хора е да съхраним човешкото в себе си. Предизвикателно е това. И всеки следва да намери своя потребност да го направи и път, начин за себе си да го направи.
Нека кажем защо технологиите са важни за децата и учениците, когато говорим за социални компетенции? Какво развиват у тях?
Почти няма професия, която да не изисква поне елементарна дигитална грамотност. Професиите на бъдещето ще са неизменно още по-дигитални. Затова и е важно да насърчаваме познаването на тази среда, етикета в нея, възможностите за развитие в нея.
Вярваме, че е много важно да научим децата ни как да се пазят в Интернет. Споделетe няколко прости съвета, които можем да спазваме като родители?
Да сме до тях докато се учат как да използват мрежата, кои места да посещават, какви игри да играят.
Да не играем пред децата си на устройства (за жалост все повече родители не се въздържат да играят пред децата си, докато последните са карани насила да четат, например).
Да говорим с децата си за това какво им се случва докато не сме с тях – в и извън Интернет.
Ако се налага – да използваме софтуер за следене, но това е крайна, последна мярка.
Променят ли технологиите децата или децата променят технологиите?
Прекаляването с всяко нещо променя и то в не добра посока. Докато има мяра и децата, и технологиите ще си съжителстват добре и без проблем. Изборът е и наш, като на отговорни възрастни.
