В наши дни щандовете на магазините и хипермаркетите са претрупани от хранителни стоки, а сладките и солени изкушения, които се предлагат, са достъпни за всеки. Деликатесите са неизменна част от трапезата ни по различни поводи. Не така са изглеждали нещата по времето, когато са били млади нашите баби и дядовци…
Какво са си хапвали те, когато магазините били полупразни или изобщо не е имало такива, а хората сами отглеждали храната си? Какво са слагали на масата си в делници и празници? С какво са посрещали гостите си? Lifebites.bg се порови из спомените на няколко любими баби и дядовци и състави
списък с деликатесите
с които са разнообразявали трапезата си. Някои може би не само знаете като име, но и сте вкусвали. С други вероятно ви предстои да се “запознаете”, а почни сигурно е, че има още много други, за които вие самите може да ни разкажете!
Вижте кои от най-обичаните и вкусни храни от миналото на предците ни успяхме да изровим ние и не се свенете да споделите тези, които сме пропуснали:
Орехово масло
В дървена чутура се слагали орехови ядки, нарязан червен лук и червен пипер. Биело се с желязно чересло в продължение на час-час и половина, докато маслото изплува на повърхността.
Ореховото масло много приличало на сегашния зехтин. Най-често се добавяло върху вече сготвена боб яхния. След изгребването на маслото останалата част от продуктите не се изхвърляла, а се консумирала директно или се добавяла в плънката на пълнени чушки с боб.
Тиква с прясно козе мляко
Тиквата се разцепвала на две половини и в тях директно се издоявало млякото от козите или овцете. След това се слагали върху жарава.
Така хем млякото се сварявало, хем тиквата се изпичала. След като това стане, десертът се консумирал директно с лъжица.
Таратор
Тараторът от едно време доста приличал на съвременния, но не се слагало кисело мляко, а само вода. Рецептата била – краставица, копър, чесън, вода и оцет.
Покрекло
Сварявали се карантиите на прасето – тънки черва, черен и бял дроб, сърце и други. В отделен дълбок съд се запържвало тлъсто свинско месо, най-често от корема на прасето. След това в същия съд се добавял лук и сварените карантии, докато сместа остане на мазнина. Добавяли се подправки и деликатесът се оставял да изстине.
Мечка
В престилката си домакинята наронвала трохи от хляб и буца сирене. Сместа се навивала на руло и така се консумирала. Голяма вкусотия била тази т. нар. “мечка” едно време!
Маджун от тръстика
Тръстиката се варяла, след което получената гъста смес се насипвала в делви. Маджуна от тръстика приличал на мед. Хапвал се основно с хляб.
Пържени трохи
Домашно приготвеният и вече поостарял хляб се наронвал на дребни трохи, които се запържвали с олио или мас.
Трънченица
В глинена делва се слагали добре узрели трънки, захар и вода. Съдът се слагал в мазето на къщата и след известно време се достигала частична ферментация. Така се получавало сладко, слабоалкохолно питие, подобно на съвременния сайдер, който служел за разхлаждане в горещите летни дни.
Сурова туршия с бульон от варена тиква
Тиквата се измивала много добре отвън, нарязвала се и се сварявала, заедно с корите. Сварените тикви се давали за храна на прасетата в дома, а с прецеденият бульон се заливали нарязаните за туршията зеленчуци, наредени в каче (малка дървена каца).
Просеник
Просеникът се приготвял като обикновена содена питка, но с царевично брашно. Затова се наричал още царевичен хляб.
Домашен суджук с яйца
Домашният суджук се правел от сурово месо, което се овалвало в подправки и се натъпквало в тънките черва на прасето. Получените парчетата се подреждали в дълбок съд и се заливали с вряща мас. Оставяли се в изстиналата и втвърдена мас цяла зима, докато се изядат. Един от най-вкусните деликатеси бил суджук, запържен с домашни яйца.
