Езикът е редовна тема на разговор на българите в чужбина. Семейството ми живее извън пределите на родината от няколко години. Българи сме – и аз, и съпругът ми, децата ни са родени в София. Прекарваме възможно повече време в България – цялата лятна и цялата коледна ваканция. Дори и тук, в Швейцария, средата ни е до голяма степен съставена от български семейства. Логично, при тези обстоятелства, един от въпросите, който най-силно ни вълнува, е този за езиковата подготовка на децата ни. И най-вече – как да им помогнем
да овладеят добре родния език
докато растат в чужда езикова среда.
Първоначално, още с пристигането в алпийската страна, се сблъскахме с въпроса дали трябва да помагаме на децата си по някакъв конкретен начин, за да научат новия език (в случая немски). Близначките ни бяха тогава на годинка и осем месеца и тъкмо проговаряха. Така че притесненията ни си имаха достатъчно основания. Чувахме всякакви съвети по темата. От “не правете нищо, те сами ще се справят” до “добре е да говорите помежду си у дома на немски, за да го научат децата по-бързо и да се интегрират по-успешно”. На което аз отговарях с въпрос – “А ако успешно овладеят и грешките ни?”. И не получавах отговор, разбира се.
Имах късмет относително рано да попадна на един материал по темата, в който се наблягаше на твърдението, че
езикът е тясно свързан с идентичността и културата
Той е основата, на която децата изграждат социалните си умения и чувството за принадлежност. А те са необходими за хармоничното развитие на една пълноценна личност.
Прочетете защо е важно човек да помни и знае корените си според психолога Александър Кръстев
Затова е редно родителите да поощряват и стимулират децата да говорят родния език. Както е редно и властите (училища и детски градини) да се отнасят с уважение и интерес към произхода на децата-чужденци. И за късмет, години по-късно се убедих, че наистина го правят. Или поне нашите момичета имаха късмета да са в градина, в която учителките ги поощряват да пеят български песнички, да пишат имената си на кирилица, да разказват за България. НО!
Децата в никакъв случай не бива да бъдат заставяни да правят нещо, което не искат
Родителите трябва да ги убеждават в правилността на едно или друго решение. Но не бива да го налагат без аргументи, преведени на езика на конкретното дете. А от себе си бих допълнила, че не бива да го правят и ако самите те не са убедени.
Едно начинание може да е успешно само и единствено, ако е по желание. Децата имат желание само тогава, когато се чувстват комфортно и уверени. Колкото повече знаят за дадена култура, толкова по-удобно се чувстват в нея и по-малко вероятно е да се опитат да я отхвърлят. А култура означава абсолютно всичко, което евентуално може да провокира детския интерес – телевизия, игри, филми, известни личности, спорт, театър, музика, обичаи и т.н.
Според логопедите, с които се консултирахме, за децата най-добре би било, ако у дома говорим, четем приказки, гледаме филмчета и прочее на български език. Ако бяхме смесен брак, тогава препоръката щеше да бъде
всеки да ползва родния си език
без да прави компромиси с това. Да не караме децата да превеждат, в никакъв случай. Когато са малки, те усвояват нови знания на чисто интуитивно-подражателен принцип. Затова да не се опитваме да обясняваме правила и да изискваме от тях прилагането им. И да не ги сравняваме с българчетата, които растат в родината.
В същото време не бива да забравяме, че в един момент езикът на средата, т.е. в нашия случай немският, ще стане водещ. А родният ще отстъпва все повече позиции. Аз вече го виждам при дъщерите си. Знаят страшно много за света около себе си, но немалка част от познанията им са преведени само на немски, тъй като са придобити в градината или в мини-обществото им извън дома.
Значи ли обаче това, че трябва да се предадем и да оставим нещата да се носят по течението? Не, разбира се. От нас се иска най-важното и най-трудното – да създаваме интерес, без да го натрапваме.
Как да стане това? Четете във втората част на материала:Как да научим децата си на български в чужбина
