Децата са егоисти, искат неумолимо да постигат своите желания с всякакви средства и методи. Могат да са най-милите и разумни ангелчета. А могат да са и вечно недоволни, мрънкащи, дърпащи се и изпадащи в кризи при най-малък отказ зверчета. Родителите са объркани:
“Какво се случи с доброто ми дете? До скоро беше толкова разбрано и послушно и готово да споделя играчките си, а сега…”
Всъщност, егоизмът е напълно нормална психична реакция на всяко живо същество за защита на собственото пространство и интереси. Възпитанието и добрият пример смекчават вродения ни егоизъм и го правят приемлив и управляем. Но, за да се научи детето да управлява егоистичните си пориви, е нужно време и изграждане на разбиране в него за важността на
връзките с околните
Важните връзки започват от къщи и близките, за да прераснат през приятелите до познатите и непознатите.
Има деца, които много лесно и бързо се научават без конфликти да общуват с другите и да разделят, а после да заменят своите неща. Има и деца, които държат много на своите вещи и изпитват трудности да ги споделят с околните. Решаващ е добрият пример, макар да има изключения.
Има случаи на отворени и споделящи родители, чието дете не възприема бързо очакваното от него поведение. Това понякога се дължи на лични особености, които влияят на избора на детското поведение и умение за контрол над егоистичните импулси. Съществуват и различни моменти в живота на детето, които могат да провокират засилване на егоистичното поведение. Като появата на по-малко дете в семейството например.
Страховете на детето
че вече не е единствено и трябва да дели любовта и вниманието на родителите с другиго могат да доведат до временно връщане на детето към поведение, типично за по-ранна възраст. Така то става егоистично и сръдливо.
Заетите родители, които са погълнати от собствените грижи и задачи и нямат време за емоционално общуване, също могат да са фактор за такова поведение. Когато детето не се чувства достатъчно обичано и желано, това разклаща неговата сигурност и го тласка към егоизъм като реакция на търсене на признание и влияние. Детският егоизъм е естествен и не се дължи на това, че детето се е метнало на баща си или на киселата си баба.
С родителско търпение и пример детето разбира и овладява егоистичните си пориви. Най-прекият път към това е осъзнаването от детето на взаимосвързаността между него и заобикалящия го свят. Урокът, от който се нуждаят децата е, че получаваш колкото даваш. Светът не ти е длъжен – ако ти даваш и на теб ще ти дадат. Трябва
да си от умните егоисти
и да правиш околните свои помощници, а не врагове. Никой не е толкова силен, че да носи тежестта на живота сам, а има нужда от помощ и приятели. Всички тези послания са в основата на закона за причина и следствие и взаимосвързаността. Ако вие като родители не вярвате в тези послания и се държите като егоисти, не очаквайте децата ви да се държат по различен начин. Сигурно очаквате вие да сте изключение от правилото, защото сте родители и сте давали много. Но детето ви е научило главното: това което вие правите в живота като пример, а не като думи.
