Когато човек порасне, понякога съвсем забравя онова очарование на детството, което можеш да изпиташ само тогава – когато си малък, безгрижен, щастлив и свободен. Освен с игрите, най-хубавите ни детски спомени са най-често свързани с прекрасните детски книжки, любимите герои в тях и веселите им приключения.
Днес не е 1-ви юни, когато почти задължително се сещаме за детето в нас и понякога даже го пробуждаме. Позволяваме му да се изяви на воля (по претекст, че днес може) и за малко се отърсваме от живота си на възрастни.
LifeBites.bg реши да ви припомни някои
любими цитати от детски книжки
Надяваме се следващите редове да ви разтоварят, да ви накара да се усмихнете (поне няколко пъти) и да ви заредят с много положителна енергия. Защото точно такава – в тонове, са влагали и авторите на тези класически произведения. А имената им трябва да са в списъка с детски книжки, които всеки от нас да препрочита периодично. Не по задължение, а заради удоволствието, истинското удоволствие, което носят на всеки читател техните истории.
Приятно четене!
“Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.”
Мечо Пух – Алън Милн
“Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.“
Карлсон, който живее на покрива – Астрид Линдгрен
“- Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: “Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?”. Те ви питат: “На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?”. Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: “Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…”, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: “Видях една къща, която струва сто хиляди франка”. Тогава те възкликват: “Колко хубаво!”
Малкият принц – Антоан дьо Сент Екзюпери
“— Много ми е приятно да се запозная с вас, господин Тумн — каза Луси.
— Разрешете да ви попитам, дъще Евина — каза господин Тумн, — как попаднахте в Нарния?
— Нарния ли? Какво е това? — се учуди Луси.
— Тук е страната Нарния — каза фавънът, — в нея се намираме сега: тя е всичко, което се простира между стълба с фенера и големия дворец Каир Паравел на Източното море. А ти… ти дойде откъм необитаемите гори на запад, нали?
— Аз дойдох откъм дрешника в празната стая — отговори Луси.
— Ех — въздъхна доста тъжно господин Тумн, — ако бях учил по-сериозно география като малък, без съмнение щях да знам всичко за необикновените страни. Сега е твърде късно.”
Лъвът, вещицата и дрешникът – Клайв Стейпълс Луис
“- Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: “Страдате ли от лунички?” – обясни ú Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!”
Пипи дългото чорапче – Астрид Линдгрен
“Да не направиш всичко, което можеш, за да защитиш някого – това е малодушие.”
Питър Пан – Джеймз М. Бари
“- Как говориш, след като нямаш мозък? – попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.”
Магьосникът от Оз – Лиман Франк Баум
“- Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината – Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака.
– И… какво правят там? – запита отново Алиса.
– Както е редно… случват се.”
Алиса в огледалния свят – Луис Карол
“Самият Малък Мук от времето, когато го познавах, беше вече стар човек, обаче ръстът му не надвишаваше три-четири стъпки и видът му беше много чудноват, защото тялото му — малко и нежно — трябваше да крепи глава, много по-голяма от обикновено. Живееше сам в една голяма къща и дори сам си готвеше. Ако по обедно време от къщата му не се издигаше гъст пушек, хората в града нямаше откъде да научат дали е още жив, защото излизаше само веднъж на четири недели.“
Малкият Мук – Вилхелм Хауф
“И най-вече гледайте с искрящи очи целия свят около вас, защото най-големите тайни са скрити на най-неочакваните места.”
Чарли и шоколадовата фабрика – Роалд Дал
“– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде… – каза Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще хванеш – рече Котака.
– …само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.
– О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго…”
Алиса в страната на чудесата – Луис Карол
“Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.”
Малката русалка – Ханс Кристиан Андерсен
“Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете “гроги”. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.”
Хвърчащата класна стая – Ерих Кестнер
” – Тогава ще съдиш сам себе си – отговори му царят. – То е най-мъчното. Много по–мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.”
Малкият принц – Антоан дьо Сент Екзюпери
“Прасчо пита Мечо Пух:
– Пух, какво е любовта?
– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
– А до края ли продължава? – попита Прасчо.
– Не – отвърна Пух, – продължава дори по-дълго, защото тя е безкрайна!
– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
– Не Прасчо, пак не разбра – ти си по-велик щом обичаш, тя те прави такъв!”
Мечо Пух – Алън Милн
Ако сме пропуснали вашия любим цитат от детска приказка или книжка, споделете го с нас в коментарите отдолу или на нашата Фейсбук страница.
