Дядо. Не мога да говоря за него, без да се разплача. Буцата е в гърлото, гърдите, слъзните ми канали. Табу. Не мога да затворя страницата толкова години по-късно.
Може да нося жилетката му, да слизам в стаята му, набързо, само да се уверя, че не се е върнал, но не мога да спра да го чувствам. И да говорим почти еженощно.
Сякаш оловото натежава още повече – казва сестра ми.
Кобалтово синьо и глухарчета
Всеки път, когато си мисля за него те летят, синьото се стели по земята.
Часовникът, джобен, с една стрелка, виси безпомощно, забучен на стената ми. Ръчният му часовник го нося при всеки повод на който искам дядо да е с мен. С кафява, дебела каишка, мъгляв екран, руски. Не работи.
И няма да се съживи. Опити да го възкреся: поне 5. Веднъж се събуди, но за не повече от час-два.
Историята на моя дядо е всеобщата дядова история
За един мъж, който работи, създава семейство и се оттегля. Без шум и парфюми. Цял живот гледал живота отгоре, на крана, няколко кратки слизания от “жерава” и безгласно прибиране до дома. Дългият път към дома.
Дядо е усмихнат, смее се особено, като дете. Има черно-бели къдрици и голяма бенка. Все нещо прави, обича и изкуството. Фен на Уди Алън и Емил Димитров.
Отказа цигарите при първото голямо увеличение, но не пести пари за този висш лукс кашкавал и маслини неотлъчно на трапезата. С чудотворните си дядовски пръсти приготвя най-вкусния гювеч известен на човечеството, малкото му сутрешно провинение е кафето.
Навик да ми пука пръстите. Като малка все се измъквах и гледах да не съм наоколо….
Смее се на глас, когато му е забавно и ме спира да задава въпроси.
Дете, грешка, дядо-дете
Чист и светъл, като образ на мъченик от икона, никога не цапал ръцете си, освен с лопатата и орехите, които постоянно чупеше, за да изкара добавка към пенсията.
Дядо, сънуваме колко ти е студено. И няма кой да ти запали печка… Няма кой… Не идваме често при теб. Почти никога. Вероятно тревата е по-висока от теб самия, когато ходеше изправен.
Не идваме, защото си в нас. Растеш като свидна теменужка и те поливам с мисъл. Но в голяма част от времето си в килера на ума ми.
За дядо е така… не можеш да говориш за него, без да се разплачеш. Буцата е в гърлото и гърдите. Забранителна табела. Не може да се затвори страницата толкова години по-късно.
