Снимката е онемял момент. Обездвижен, но все още жив. Добрият фотограф има око, което сякаш слага миговете във формалдехид. Издирва и бутилира моменти, които могат да се нарекат безвъзвратни. Кое е това момиче? Диан Арбъс.
Провокативна и със силно влияние. Копирана, критикувана, хвалена. Сурови и естествени. Снимките ѝ. Искам да ви разкажа за една необикновена фотографка.
Тя е икона. Особнячка. Избира моделите си на личен принцип.
Визитка на Диан Арбъс Място на действие: Ню Йорк. Раждане: Дете на месец март. Годината ѝ – 1923. Стадион Уембли проплаква за първи път тогава. Писателят Норман Мейлър също. Умения: Майсторка и авторка на най-интимните и изненадващи фотографии на миналия век. Професия: Фотограф. Предишен опит: Работила за модната индустрия (което включва и списание Vogue). Допълнителна информация: Странстващ фотограф – търсеща своите образи из паркове, паркинги, морги, хотели. |
Диан и нейните хора
Джуджета, хора с гигантизъм, ексцентрици, имитатори на известни личности, транссексуални, пешеходци, циркови артисти, нудисти. Всичко, считано за нелицеприятно, непонятно, отблъскващо и извън понятието “нормалност”, става парче вечност през очите и обектива на Диан.
Противоречива или не, творбите ѝ са горда част от голям брой американски музеи.
През 1969 нюйоркският Metropolitan Museum of Art купува нейни 3 снимки. Цена на парче: 75$. В година, в която цената на хляба е около 20 цента, това е добра сделка, особено за така неконвенционален артист.
[ Още за изумителното фотографиране на обикновените хора: Изумителни портрети на нюйоркчани през 70-те ]
Филм за нея
Козина: Въображаем портрет на Даян Арбъс
2006 г., режисьор Стивън Шайнберг
Филмът за живота ѝ, но не съвсем.
С Никол Кидман в ролята на Диан.
Робърт Дауни Джуниър също прави невероятен образ.
Както животът и деянията ѝ под формата на фотоси, филмът също е обагрен с малки причудливости.
Никол Кидман играе вечно търсещата Диан, Робърт е космат странник с маска леко подобие на Кори Тайлър (Slipknot). Почти перверзна любов, нестихваща непримиримост и фотографии.
Смъртта не ѝ отива
26 юли 1971 г.
В последните дни от съществуването си Диан едва припечелва пари дори за наем. Дава уроци по рисуване, допълнително се включва в изследвания към Музея на Модерното Изкуство, снима голямата дъщеря на президента Никсън за корица на списание London Sunday Times.
В главата ѝ обаче са те – нейните умствено изостанали хора, нейните малки и големи модели, които може би само тя и лентите ѝ виждат. Които просто обожава да заснема.
Вероятно разкъсвана между ежедневието си, мислите, болестите си (страда от хепатит и тежки депресии). Без успокоителни (тялото ѝ реагира лошо към повечето лекарства), всеки ден Диан пропада с няколко милиметра надолу. Сърдечна ерозия.
Диан и телефонът – така минават дните ѝ, в разговори с приятели и собствената ѝ майка. Уви, в празнината и усещането, че това, което прави не ѝ носи нищо повече, а обикаля в злокобен кръг, Диан усеща как нещо не е наред. В нея се събужда нечовешка паника.
Нарича състоянието си ”монументална тъга”.
На 27 юли телефонът на Диан звъни многократно. Неин ученик иска да потвърди участието ѝ в симпозиум, който тя самата ще проведе. Приятелят ѝ Марвин също прави няколко несполучливи опита да достигне до нея по телефона. Но силно притеснен от тази тишина, той просто тръгва към дома ѝ.
Намира тяло, изоставено от душата си и то отдавна.
Тефтерът ѝ, отворен на датата 26 юли, гласи набързо надраскана бележка ”Последната вечеря”.
Изпращането ѝ е скромно – много от опечалените не са в града, друга част просто не са уведомени.
Диан става член на клуб 48 заедно с Уитни Хюстън.
Прибира статива, инструментариума, прави последен кадър, закопчава сърцето си и сама затваря вратата след себе си.
Остават само стъпките в снега на босите ѝ крака и крясъците на хората, които превръща във вечност чрез изкуството на фотографията.
Още снимки на Диан Арбъс вижте в ГАЛЕРИЯТА.
И понеже съм наясно, че великите личности обикновено могат да ни разкажат много не само с изкуството си. Затова си позволявам да споделя няколко цитата от главата на Диан, които ще ни доближат метър по-близо до душата ѝ.
Диан Арбъс и мислите ѝ
Любимото ми нещо е да ходя там, където никога не съм била.
Снимките никога не стават такива, каквито са намеренията ми. Винаги са или по-добри или по-лоши.
Не съм особено привлечена да снимам известни хора, дори известни предмети. Бивам запленявана от нещо, за което не съм чувала почти нищо.
Това, което се опитвам да опиша е, че е невъзможно да излезеш от собствената си кожа и да влезеш под нечия друга. Че трагедията на другите не е същата като твоята.
Камерата е жестока, затова опитвам да бъда възможно най-добра, за да мога да балансирам.
За мен обектът на снимката е винаги по-важен от самата снимка. И по-сложен.
Снимай това, от което се страхуваш.
Колкото сте по-конкретни, толкова по-общ ще е резултатът.
Наистина вярвам, че има неща, които никой не би видял, ако не ги бях снимала.
Здравейте!
Снимката на близнаците… е дело на Роджър Балан .
Балън*