Името на Димчо Дебелянов винаги ще свързвам с две неща – талант и смелост. Той е един от най-ярките представители на модернистичната литература в България, а творчеството му се нарежда сред най-големите български литературни върхове.
Името му почти плахо и неуверено се подава иззад тези на Ботев, Вазов, Яворов и Славейков, но творенията му са не по-малко стойностни и завладяващи. Още помня тези 4 реда:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Вероятно защото сграбчващата лирика на поета-символист толкова дълбоко се е запечатала в съзнанието ми, че никога няма да си отиде. Неговите чувства и мисли, вплетени в стихове са толкова полярни – красиви, тъжни, самотни, пълни с надежда, безнадеждни, че едва ли някой би могъл да остане безразличен към тях.
Творчеството на Димчо Дебелянов е малко като обем. Не е разнообразно и богато на теми и мотиви. Но това, което го прави изключително е именно тази наситена емоционалност, която лесно завладява читателите десетилетия наред.
Роден е на 28 март 1887 г. в Копривщица като последното – шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина.
Рожденото име на Димчо Дебелянов е Динчо
като това на неговия дядо – Динчо Дебелян, на когото малкото момче е кръстено. Когато бъдещият поет е едва 9-годишен, баща му умира и този трагичен факт завинаги бележи невръстния Димчо Дебелянов, както и неговото творчество по-късно.
Семейството се мести при най-големия му брат – Иван, в Пловдив. Там Дебелянов продължава обучението си. Животът е труден и изпълнен с мизерия за майката на Дебелянов и шестте ѝ деца, останали сирачета. Нищожните суми за хляба и нещата от първа необходимост се изкарват с много тежък труд и пот на челото. Но това не успява да сломи духа и таланта на Димчо Дебелянов. Докато е в прогимназията, пише първите си
стихотворения, които след това изгаря
През 1904 г. семейството се преселва отново. Този път в София, където Димчо завършва своето гимназиално образование. 2 години по-късно в списание Съвременник са публикувани първите творби на 19-годишния тогава Димчо Дебелянов. Именно това е моментът, в който той променя името си от Динчо на Димчо. И така остава завинаги в историята и литературата. Негов кумир по това време е Пенчо Славейков, а след това и Пейо Яворов.
Творчеството му е силно повлияно и от някои руски и западноевропейски символисти. Постепенно поетът-символист започва да сътрудничи на редица български издания. Сред тях са Съвременник, Оса, Българска сбирка, Нов път и др. Сатиричните си писания Димчо Дебелянов подписва с различни псевдоними – Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др.
Любознателният младеж
научава добре руски, английски и френски език
Започва да превежда произведения на някои от най-именитите творци на модерната литература – Бодлер, Верлен, Шекспир… Оказва се, че освен природно надарен с ум и безграничен талант, Димчо Дебелянов е и изключително смел боец.
През есента на 1912 г. той е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. По време на Балканската война служи като редник там. През септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война, въпреки че не подлежал на мобилизация, Димчо Дебелянов
настоява да бъде изпратен на фронта
През нощта на 30-ти септември 1916 г. ротата, която поетът командва, влиза в битка с англичаните близо до Демир Хисар. На 2 октомври талантливият поет и смел военачалник намира смъртта си на бойното поле. Сякаш изпълнил мисията и предвещал съдбата си, той умира съвсем, съвсем млад. Още ненавършил 30 години.
Жената, за която се твърди, че поетът истински е обичал е Иванка Дерменджиева от Ихтиман. Въпреки многото му други любовни увлечения, тя остава в неговите мисли и вълнува сърцето му докато животът го напуска. На нея са посветени и голяма част от
песните на Дебелянов
През 1931 г. костите на поета са пренесени от Демир Хисар в Копривщица. Няколко години по-късно скулпторът Иван Лазаров създава емблематичната статуя Майка, която и до днес се намира в къщата-музей на поета. На гроба му пък е поставено копие на вдъхновеното от творчеството и живота на Димчо Дебелянов произведение на изкуството.
Прекрасните стихове от неговото вечно Да се завърнеш в бащината къща може да си припомните тук – Време за поезия
