Познавам Димитър Живков още от началното училище в родния ни град, където бяхме съученици и приятели. Митко беше страхотен – добре възпитан, забавен и много добър. Със сигурност мога да кажа, че се отличаваше от другите момчета и правеше силно впечатление още тогава.
 Димитър Живков е роден на 19 ноември 1984 г. във Враца. По-късно завършва НАТФИЗ Кръстьо Сарафов в класа на проф. Атанас Атанасов. Играе в старозагорския и сливенския театър. От лятото на 2009 г. е актьор от трупата на Сатиричния театър. Има участия и в киното, телевизията и озвучава филми. Едно от най-значимите събития в театралния живот на актьора е моноспектакълът му Живак, който вече няколко години подред пълни залите и хем забавлява, хем отрезвява зрителите в публиката. |
Преди известно време реших да му пиша, за да го поканя да направим интервю. Като истински врачани, започнахме разговора си шеговито, на местен диалект.
На какъвто междувпрочем се говори и в моноспектакъла му Живак.
Е: Койо `нги е най-убавото на Враца, къде гарга не каца?
Д: По-убаво от тиа скали, къде са са вирнале у ВратцАта има ли, бе? По-убаво от тава на празник, некой твой познат да та срещне на пробиво с въпросо “Аде бе, ти не умре ли, бе?”
А па летно време като залади привечер, да са качиш на хижата, леко да опнеш една разодка по алейте и да си отвориш една биричка, коги гледаш към вечерна Враца. Идилия, баце! И тамън си съ разпрачил от кеф и доле от къщите некой да са изреже “Марино-о-у, яла прибирай са да вечераме, ма оу!” Кеф, ти каам!
Е: Коя а таа дума къде ти най-аресва от нашио диалект?
Д: Много ми аресва думата “маждрамуняк” – таа дума моа да а ползваш за секъкви случаи, къде сакаш да обидиш некой. А па за по-така, много ми аресва “бацна” – “Яла а та бацна!”
Е: Ти, баце, къде одиш коги та нема?
Д: Коги ма нема, ода там, къде не моа да ида, коги ма има. Гледам да а на спокойно и зелено и де нема могу ора.
Веднага разбрах, че Митко, въпреки страхотната си актьорска кариера и многото постигнати успехи, (слава Богу) не се е възгордял. Славата не беше успяла да заслепи това прекрасно момче, превърнало се в чудесен млад мъж в годините, през които не се бяхме виждали. В него още живее онова малко добро и усмихнато момче, което познавах някога.
Митко е запазил и уникалното си чувство за хумор и даже го е впуснал в действие на сцената, което най-ярко личи в авторския му спектакъл Живак, който предизвиква истински фурор сред зрителите. Ако още не сте го гледали – направете го при първа възможност! Качеството и смеха са гарантирани.
Ето го и самото интервю, което Димитър Живков даде специално за Lifebites.bg.
Е: Здравей, Митко! За да те върна малко назад, в детските ти години, започвам с въпроса какъв мечтаеше да станеш като малък?
Д: Като малък много исках да стана каубой – заради револверите, конете и приключенията. Карл Май и Майн Рид имат голяма заслуга за това. В същото време имах буйно въображение и артистизъм, и в един момент реших, че искам да стана и актьор. А ако пък можеше едновременно да съм и каубой, и актьор – това щеше да е велико.
Е: Как и кога разбра, че искаш да станеш актьор?
Д: Осъзнат избор направих малко след завършването на средното си образование. Кандидатствах на няколко места с литература и история. Исках право. В Софийския университет ме приеха психология и записах дори. Дни, след записването, в театър “Пионер, където бях четири години, имаше юбилейно представление, на което се събраха няколко поколения актьори и стана незабравим празник. Мисля, че в тази вечер взех решението, че категорично искам да пробвам в НАТФИЗ с желанието да бъда актьор.
Е: Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един актьор, за да е успешен? (освен талант, разбира се)
Д: Мисля, че отговорът е характер. Особено в България, за да оцелее и успее
артистът трябва да има характер
който да го преведе през хилядите трудности и ежечасни доказателства, че няма смисъл да продължава. Характер, който да не му позволява да спира работа, а да го насърчава да изисква най-доброто от себе си. Характер, който да опази любовта му към изкуството и удоволствието от творене.
Е: Спомняш ли си първата си роля?
Д: Спомням си първата си роля от самодейния театър Пионер. След като шест месеца бях момче за всичко и само наблюдавах репетиции, най-накрая ми дадох роля в детския спектакъл Горски светофар. Дадоха ми ролята на лошия вълк. Беше голяма забава и много си го заобичахме представлението. Пътувахме доста и зарадвахме много деца.
Е: Коя твоя роля е била най-вълнуващата за теб и защо?
Д: Може би до момента съм се вълнувал най-много с Робер Кастен от представлението Air TANGO от Марк Камолети. С тази роля се сблъсках още в сливенския театър, когато моя професор Атанас Атанасов я постави. По-късно, когато я поставихме на Софийска сцена в Сатирата, като че ли вълнението беше още по-голямо за мен, защото ми се възлагаше първа за мен голяма роля в Сатиричния театър. Място, където хората са свикнали да виждат големите комици от миналото. В този период имахме приключения двамата са Робер.
Е: Как ти хрумна идеята за представлението Живак, което е тотален хит сред театралните зрители?
Д: Идея за подобен спектакъл се зароди в мен още от студентските ми години, но все не можех да избистря конкретната концепция.
Знаех, че искам да направя спектакъл, в който да представя врачанския диалект и светоглед, такъв какъвто аз го познавам.
И когато се срещнах с Димитър Стефанов и видях, че можем да “мелим заедно” започнахме да изграждаме спектакъла.
Е: Защо е толкова харесван този спектакъл?
Д: Харесван е защото е откровен. Дори и през диалекта на северозапада, спектакълът докосва теми и поднася послания, които са близки на всички. Мисля, че успяхме да постигнем баланса между смешно и тъжно, и да тласкаме зрителите от една в друга крайност, без да ги натоварваме.
Е: Кое е най-важното нещо за теб в живота?
Д: С годините, опознавайки се, стигнах до извода, че най-важно е достойнството. То кара човек да се чувства добре, то го тласка да се развива и то е коректива в действията му. Така е поне за мен.
Е: За какво мечтаеш сега?
Д: Оххх! Мечти! Ами, мечтая да съм здрав и да се занимавам с това, което обичам. Иска ми се близките ми хора да възможно най-здрави и щастливи. Мечтая един ден децата ми да ми благодарят, за това, че съм останал в България, а не да ме корят за този избор.
Е: Какво не знаят хората за човека Димитър Живков? Какъв си извън сцената?
Д: Извън сцената съм си аз.
Не обичам и не мога да играя в живота си.
Домошар съм и ми е най-комфортно вкъщи. Обичам да съм сам. Винаги слушам музика, обичам да готвя. Вечер не заспивам без да прочета една – две страници. Шофирането ме успокоява.
Е: Разкажи ни за жената до теб?
Д: Съпругата ми се казва Дина. Запознахме се в НАТФИЗ – аз бях четвърти, тя първи курс. Още тогава разбрах, че е много специален човек. Години по-късно, щом се опознахме като двойка, се убедих че е така. Израснала е в семейство на хора пропити с изкуство, детството й е минало в Смолян и в комбинацията с огромната й слънчева усмивка, няма как да не я обожава човек. Самата тя е талантлива актриса и винаги ми е като коректив и съветник в професионален план. Направихме три сватби, като турне на артисти – коя от коя по-луда. Само до морето не успяхме да стигнем. И сега заедно, три-години по-късно, се борим с “вълните на бурното артистично море” в България.
