Димитър Списаревски е един от най-именитите български летци на всички времена. Патриот по душа и борец за свобода по дух, той жертва живота си по време на Втората световна война за България. Опитният ас извършва самоубийствен въздушен таран, вследствие на който вражеският американски бомбардировач е напълно унищожен в небето над София.
Списаревски се ражда на 19 юли 1916 г. в Добрич. В момента на появата му на белия свят градът е румънска територия, но само 16 дни по-късно е освободен от българската войска по време на Първата световна война. Когато през 1919-а е подписан Ньойският договор и цяла Добруджа отново преминава под владението на Румъния, семейство Списаревски са експулсирани и заживяват в Лом. По-късно се местят в София. Малкият Димитър израства в патриархално българско семейство. Историите на дядовците му, баща му и чичовците му (всички те служили в българската армия) възпитават у него силна обич към Родината, свободолюбие и несломим патриотичен дух.
Димитър Списаревски завършва Втора софийска мъжка гимназия Цар Борис III (днес 22-ро СЕУ Георги С. Раковски) през 1934 г. като знаменосец на училището. Още по време на ученическите му години се ражда мечтата да стане летец. Той посещава кръжок по авиомоделизъм и с негови съученици построяват свой безмоторен самолет. Младежът е в изключително добра физическа форма. Занимава се с борба и бокс. Освен това е и отличен плувец, гимнастик и футболист. Дори играе професионално в столичния ПФК Левски за период от 2 години – от 1933 до 1935 г. Но
футболът не е истинското призвание на Списаревски
и той много добре знае това. Записва се в Националния военен университет Васил Левски и го завършва през 1938 г. Докато следва, във висшето училище е обявен конкурс за летци, а Списаревски е сред първите кандидати в списъка. Приет е и няколко години се обучава в пилотската професия в България, Полша и Германия. Придобива знания във висшия пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм, близо до Мюнхен, след което завършва с отличие най-престижната изтребителна школа във Вернойхен. Завръща се в България и става част от редиците на 2-ри изтребителен орляк, по-късно преименуван на 6-и изтребителен полк.
Спаич, както го наричат другарите му, заема различни длъжности, в това число и командир, и преминава обучения с различни български и чужди изтребители. В края на март 1942 г. става старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия. През същата година е назначен за командир на ято в изтребителен полк. След това младият офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, като командир на 2-ра свързочна рота. Именно от там генералният щаб на България очаква основното нападение над страната ни.
Списаревски успява да прихване тежък американски бомбардировач
и го принуждава да се приземи на летище Скопие. Впоследствие се завръща в 6-и изтребителен полк, където действа като ротен командир до август 1943 г. Военният ас е изпратен, заедно със свой колега, да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея. Скоро след това е назначен в състава на 3/6 орляк, разположен на летище Божурище, който се грижи за отбраната на София.
Подвигът на Списаревски
Датата е 20 декември, годината 1943. Формация от 150 американски бомбардировача B-24 Liberator (Освободител) лети в небрто над София на височина 8000 м и се готви за поредната бомбардировка. Българската противовъздушна отбрана изпраща едва 36 бойни машини срещу противниковите. От летище Божурище излитат изтребители Bf-109G-2, които се сблъскват челно с врага. Подкрепени са от изтребители Девоатин D-520, идващи от летище Враждебна.
Задачата на орляк 3/6 е да влезе в пряк сблъсък с американските бомбардировачи, а тази на екипите от Враждебна – да атакуват противника и да го принудят да пусне подготвените бомби извън София. Въздушният бой е ожесточен. Въпреки малката численост на самолетите, българските летци успяват да постигнат тактическите си цели и да свалят 10 вражески бойни машини. За съжаление,
тази битка е последната в живота на Димитър Списаревски
Причина за смъртта на славния летец става въздушният таран, който той извършва в небето над София. Това е вид въздушен бой при който пилотът нанася удар върху самолета на противника със собствения си самолет. Най-честата причина за предприемането на въздушен таран е липсата на повече муниции и най-вече желанието на пилота-изтребител да нанесе максимални поражения на противниковия самолет. Въздушният таран на Списаревски остава в българската, а и в историята на авиацията изобщо, като най-известния подобен бой, извършван от български летец.
Вижте още: Асен Йорданов, който учи Армстронг да лети
