“Когато си избирах артистичен псевдоним, исках от името ми да не се разбира, че съм жена”. Това казва първата жена диджей в хип хопа в България – DJ Cass. Кас идва от духчето Каспър. Казвали ú така в училище, тъй като много отсъствала и имало хора, които рядко успявали да я зърнат. По това време вече се занимавала професионално с танци – първо в балет Дива, после в балет Нова. Преди това е тренирала художествена гимнастика.
Иначе се казва Кристина и е от София. Обича котките и високия адреналин. Започва да диджейства преди повече от 6 години случайно и се влюбва в тази работа до степен да реши да ú се отдаде. И явно това е била съдбата ú. Става бързо добра и популярна. През последните две години дори получава
наградата за жена диджей в хип хопа в България
Сега е моментът да си пуснете любимото ú парче…
… и след това вижте какво споделя за себе си DJ Cass в интервюто, което даде специално за Lifebites.bg.
Различава ли се по някакъв начин работата на една жена диджей от тази на мъжа или е едно и също?
Различава се, тъй като хората очакват, пък и ние се стараем освен да пускаме музика, също да сме атрактивни, да изглеждаме добре. Но само по това. Иначе диджеят си е диджей и ако си добър, няма значение дали си мъж или жена.
Колко сте жените диджеи в България?
Има още 3-4 момичета вероятно. От тези, които сме по-актуални в хип хопа в момента, аз започнах първа. Но ме радва, че има и други. В началото беше странно и малко скучно – около мен имаше само мъже.
А как се случи така, че едно момиче, занимаващо се с художествена гимнастика и танци, изведнъж се преквалифицира в диджей?
Това стана благодарение на моя най-любим балет Нова и проекта Супер Нова, който направихме преди близо 7 години. Онзи ден се замислих колко време е минало и как звучи само…
Годините минаха бързо
сигурно защото бяха много хубави. Проектът включваше танци и идеята беше едно от момичетата да е диджей, в един момент да зареже пулта и слушалките и да слезе при балета. Така щеше да започва шоу програмата. Всички решиха, че на мен най-много ще ми отива тази роля. Защо не знам, но явно са били прави. Бат Венци от Ъпсурт ме научи – показа ми всичко от А и Б. И аз се запалих.
Трудно ли се учи това?
Не. Аз имах много голямо желание и ми беше адски интересно. Благодарение на клуб Шугър, който е моят втори дом, имах възможността да ходя всеки ден там и да се упражнявам. Имах желание просто и затова не съм усетила трудност, по-скоро беше предизвикателство.
А какво е необходимо, за да може човек да върши добре тази работа? Предполагам не е за всеки…
Определено не е за всеки. На първо място –
любов към музиката
Трябва да пускаш с желание, да я има тази тръпчица всеки път, когато си зад пулта. Често парчетата се повтарят от парти на парти, но въпреки това не ми омръзват. Даже понякога направо настръхвам зад пулта, особено ако хората отсреща са готини. Някак се получава един особен обмен на енергия, който не мога да опиша, но е адски приятен. Естествено, трябва да ти допада нощния живот. Защото има хора, които просто не са нощни птици. Аз обичам да се наричам нощен елф.
Притесняваш ли се, когато си на сцената?
Има тръпка, не е притеснение. Разбира се, при по-големи проекти, концерти, има по-голям адреналин, но отново не е притеснение като да не искам да изляза, защото ме е страх. Даже напротив, искаш да излезеш. Не, определено не се притеснявам.
Кога си се вълнувала повече на сцената? Като балерина или като диджей?
Като диджей, определено, веднага казвам.
Защо?
Не знам, просто си намерих мястото. Чувствам се добре. Може би по-добре успявам да изразя себе си с музиката, която пускам…
Пък и зад пулта доста си танцувам
Не мога да кажа, че танците ми липсват, защото доста се раздавам. Особено, когато сме на участия с Ъпсурт и балет Нова, все пак и аз съм танцувала там и повечето танци ги знам. Отзад съм им като бонус танцьор.
Ти беше едно от най-разпознаваемите лица на балета преди време.
Момичетата и сега са постоянно покрай мен. Даже се случва, когато съм с тях и танцувам повече зад пулта, после да съм физически изтощена от танците.
Кое от нещата, които си правила, е най-трудно?
С художествена гимнастика съм се занимавала 9 години, но като дете – не съм вкусила от истинския спорт, затова не мога да кажа, че там ми е било трудно. А иначе сякаш съм имала късмета всичко да ми се подрежда леко и безпрепятствено. Колкото и да е трудно, когато излезеш на сцената, партито мине добре и всички са доволни, забравяш, че си пътувал 8 часа например.
А имала ли си смешни или абсурдни случки?
О, да. Преди 4-5 години, беше на 10 януари, пътувахме на участие с момчетата от Ъпсурт и момичетата от Нова. Пристигнахме във Велико Търново, обадихме се на организатора във връзка с хотела и той каза – „А вие защо сте тук? Малко сте подранили – участието ви е на 10 февруари“. Е, все пак останахме и си изкарахме много добре в крайна сметка.
Друг път, преди около 2 години, бях на морето. Дойде полиция и ни накара да спрем музиката. Може би около час нямаше музика, но
това подейства като трамплин за партито
защото хората се надъхаха още повече и когато тръгна музиката, избухнаха. Още повече, че заради полу-разваленото парти ги изпратих с „Кради, кради“ на Ъпсурт и това подейства невероятно на публиката.
Кои са ти най-любимите участия?
Много обичам тези с Ъпсурт, независимо къде са. Наскоро пусках в един много хубав клуб във Виена. В Мюнхен с Ъпсурт и Килата сме правили партита за българи. Там българската общност никак не е малка, големи купонджии са и винаги се получава много хубаво, защото го има момента на носталгията – радват се на всичко българско. Във Виена също сме правили няколко пъти партита за българи. А Лондон е невероятен – в този град съм влюбена. То си беше любов от пръв поглед направо. Пътувала съм и самостоятелно, и с български изпълнители. Зависи от партито. Но съм имала късмет досега и
навсякъде са ме посрещали много добре
Най-далеч засега съм пускала в Казабланка и в още един град в Мароко, преди около 4 години.
Там какви партита стават? Само за туристи или …?
Има доста местни. Странно е, защото през деня повечето жени са забулени, а вечер всичко изглежда както и в България, да кажем. Говоря за хубавите, скъпи клубове.
А като човек, който пътува много имаш ли си любима дестинация?
Да, разбира се. Особено в България – много обичам морето, почти всички места там. Варна ми е много любим град, там винаги се получават страхотни партита. Покрай работата си – и в балета, и сега – съм видяла много места, които иначе нямаше да видя.
Как се виждаш след 10 години например?
Професионално надявам се напред и нагоре. Бих искала да имам и семейство, деца.
Как може да се съвместят нощният живот на една жена диджей със семейството и децата?
Не мисля, че бих имала особени проблеми.
Когато обичаш това, което правиш, намираш начини да се случва
и то така, че да не пречи на другите неща, които обичаш извън работата.
Имаш ли любимо парче или изпълнител?
О, много са. Да кажем Антъни Хамилтън. Може би едно от любимите ми парчета е точно негово – Comin’ From Where I’m From.
А любим диджей?
Дончо, Биг Бо, с тях работя много често и са ми много любими. Дончо например е адски енергичен и супер много му личи, че обича това, което прави. Той заразява хората около себе си. Пък и от двамата съм се учила и много са ми помагали.
Какво обичаш да правиш, когато си почиваш?
Обичам да си седя вкъщи. Например вечерите, когато не съм на работа, трудно можеш да ме накараш да изляза, на клуб особено. Предпочитам да си остана удома, да гледам филми, да си лежа, да си чета. И котки – страшно обичам котки.
Колко котки имаш?
Две. Много ги обичам!
Някаква специална страст?
Имам нужда да си набавям адреналин от време на време. От 5 години имам мотор – супермото, но рядко ми остава време да го карам. И адски ми липсва. Тази пролет съм решила да се върна в редиците. Имам един скок с бънджи от Витиня. И един скок с парашут от 3500 метра. Впрочем тогава заедно с DJ Дончо скачахме. На него му беше втори скок, а аз бях новобранец. Скокът с парашут е изживяване, което не може да се сравни с нищо друго. Щастие в най-чиста форма.
А за какво си мечтаеш?
Мечта ми е някой ден да изкарам курс по парашутизъм и да си скачам свободно. Но принципно винаги, по всякакъв повод си пожелавам да сме здрави – аз и хората около мен. Другото зависи изцяло от нас самите.
