Тази история звучи като филмов сюжет! Преди да бъде убит от японски снайперист през 1944 г., ефрейтор Томас “Котън” Джоунс записва последното си желание: в случай, че умре, дневникът му да бъде предаден на приятелката му Лора Мей Дейвис. Това става, но цели 70 години след смъртта му. И то когато някогашната му любима вижда дневника, изложен в Националния музей на Втората световна война в Ню Орлиънс, Луизиана.
Възрастната жена, която днес е 90-годишна, е изумена. Тя посещава музея с идеята да разгледа експозиция, посветена на любимия ú, предполагайки, че ще види негови снимки, както и такива от местата, на които е служил 22-годишният картечар. Но намира много повече от това.
“Не предполагах, че там ще има дневник”
– казва Лора Мей Дейвис, която живее в Мурсвил, щата Индиана. Тя открива дневника, който е
подарила преди повече от 7 десетилетия
на любимия си. А в него – свои снимки, които той е пазел до последния си дъх, редове, написани с много любов и надежда. Кураторът на изложбата Ерик Ривет е категоричен, че това е първият случай в 17-годишната му кариера, когато някой открива снимката и името си споменато в експонат на музея.
Историята на Джоунс и неговата любима Дейвис е класическа. Двамата се запознават през 1941 г., когато Дейвис е училищен баскетболист, а Джоунс – мажоретка и започват да излизат същата година.
Томас “Котън” Джоунс записва първите си спомени в дневника, подарен от чаровната му половинка, докато е във военната база Кемп Елиът, Сан Диего. Това се случва по-малко от година преди да намери смъртта си на 17 септември, 1944 г. по време на
офанзивата на тихоокеанския остров Пелелиу, Палау
Той е един от 1794-те американци, убити на Пелелиу и околните острови по време на военните действия, продължили два месеца и половина, за които военоморският генерал Уилям Рупертус твърди, че ще приключат само за няколко дни. При тях американците убиват около 10 900 японски войници.
90-годишната Лора Мей Дейвис няма представа защо не е получила дневника след смъртта на любимия си, каквото е било изричното му желание. Както се оказва, тефтерът първо е бил предаден на сестра на Джоунс. С нея обаче младата жена не се е познавала добре. Вместо да я потърси, племенникът на убития войник – Робърт Хънт от Евансвил, щата Индиана,
решава да дари дневника на музея
Казва, че го е получил няколко години след смъртта на чичо си, но се е страхувал, че ако го предаде на Дейвис това би предизвикало проблеми в брака ú.
“Това нямаше как да стане. Съпругът ми и Томи бяха добри приятели”
– разкрива на свой ред 90-годишната Дейвис.
Последните записки в дневника на някогашния ú любим са правени на борда на кораба USS Maui на 1 декември, 1943 г. Тогава Томас “Котън” Джоунс пише, че е спечелил $200 на зарове и се чуди дали може да изпрати парите на приятелката си Дейвис за Коледа. Той така и не успява да стори това.
Седем десетилетия след кончината му, трогнати от историята на Джоунс, служителите на музея сканират дневника и изпращат копие от него на Дейвис. Така последното желание на американския войник все пак е изпълнено!
Вижте още… В легло с нацистите
https://www.lifebites.bg/%D1%8F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86/
