Да броим дните до Рождество е традиция за мен и близките ми.
Стани нине, господине,
че ти идем добри гости.
Добри гости коледари,
тръгнали сме чак от снощи
в тези дълги, тъмни нощи…
Тази песен звучеше в детството ми, когато баба ми разказваше за своето детство, за коледуването, за коледарите, за увитите в цветен станиол орехи, които вместо играчки са красяли нейната чемширена елха.
Такава елха имах и аз години по-късно, когато с демокрацията дойде и
свободата да празнуваме Рождество Христово
Тогава спомените на баба ми оживяха по-истински от всякога. Тя ни пренесе в онези години, потънали в преспи сняг, с димящите комини на селото и ехото на коледарите, които в нощта на Бъдни вечер обикаляли домовете, за да донесат добрата вест, че се е родил Божият син.
Още помня как парата се отделяше от содената питка, изпечена в старата печка на дърва. Как с нетърпение, което е присъщо за всяко дете, броях по няколко пъти постните ястия, които две поколения жени в нашето семейство бяха приготвили за празничната трапеза. Как мирисът на тамян обходи стаите на селската къща на баба и дядо и се отправи към салмата* с животните. Как майка ми отчупи първото парче и го нарече на Богородица, а останалите раздаде на нас, започвайки от най-възрастния – дядо ми, и свършвайки с най-малкия – брат ми.
Тези традиции ги преживявам всяка година
в края на декември
Все още с нетърпение броя постните ястия, в чието приготвяне вече активно участвам. Преди обаче къщата да се изпълни с аромат на постни сарми и врящ боб, прибавям по една страница към моята традиция. Създадох си я преди години. Спонтанно. Роди се от само себе си. Моето предколедно отброяване.
Започвам го винаги 40 дни преди Рождество Христово. Не късам листове от календара. Не зачерквам дати. Посвещавам по една песен, един стих, една мисъл или просто едно пожелание на всеки един от 40-те дни, които ни предстоят до 25-и декември.
Сигурно и затова очаквам с вълнение това време от годината. Когато около мен се носят ароматите на празника. Усмивките са по-щедри. Жестовете на благодарност по-искрени. Сърцата по-отворени. Думите по-премерени. Желанието да зарадваме човека до себе си по-горещо.
Коледа е!
Ухае на канела, на какао и шоколад.
Коледа е!
Звънчетата звънят при всяко отваряне на входна врата!
Коледа е!
Щедростта достига нови хоризонти!
Коледа е!
Време за смирение, за срещи с любимите, за уютни вечери, за аромат на свещи!
Коледа е!
Сякаш искам да изкрещя:
Бъдете добри! Не само днес! Всеки ден!
До Рождество Христово остават…
*Салма означава обор в Карнобатския край.
