В забързаното ежедневие все по-рядко се замисляме как се държим с околните и как поведението ни се отразява на самите нас. А колко по-хубаво и дори полезно би било да загърбим дребнавостта и да се опитаме да сме по-добри с хората, които ни заобикалят…
В текста по-долу съм изтъкнала няколко причини в полза на тази теория. Прочетете ги и преценете дали наистина не трябва
да преразгледате собствените си взаимоотношения с околните
1. Прави добро, за да получиш такова
Едно добро никога не остава ненаказано. Когато постъпваме добре с някого, естествено, можем да очакваме, че той рано или късно ще отговори по подобен начин. (Макар това не винаги да се случва!)
Колкото повече добрини направим, толкова повече можем да очакваме в замяна. Дали ще заемем пари на някого или ще му помогнем да си нареже дървата за зимата, винаги можем да предполагаме, че този човек ще ни окаже подобна помощ, когато се наложи. (Е, не забравяйте, че почти винаги, за жалост, всяко правило си има и изключения.)
2. Негативните мисли и реакции натоварват
Когато нещо или някого ни дразни, в опита си да отвърнем със същото, ние влияем по-лошо на себе си, отколкото на околните. Доста често си мислим, че обстоятелствата и хората около нас са причина да не се чувстваме добре, но всъщност истинската причина е нашата реакция. Защото нашето вътрешно пространство е първичната реалност, а външното – вторичната. Представете си, че колегите в работата ви дразнят. Контактувайки с тях, вие трупате негативни емоции. И какво постигате? С този гняв се самонаказваме. Негодуванието не променя държанието на околните, не им дава урок, нито ви кара да се чувстване по-добре. Когато отговорим на някого, когото не харесваме, с добро, успяваме да разтоварим собствената си психика от ненужни негативни емоции.
Тук бих искала да спомена една моя любима сентенция, която гласи: „Нищо не е толкова добро или лошо, колкото нашето съзнание може да го направи”.
3. Конкурирането спъва
Прекарваме голяма част от живота си в стремеж да бъдем по-добри от околните и в безсмислени опити да докажем това. Този стремеж сам по себе си не е нещо толкова лошо, защото конкуренцията ни дава стимул да вървим напред и да надграждаме себе си (но само, когато е в рамките на разумното). Прекалим ли, тази амбиция ни кара да се държим негативно и дори надменно с околните, в които виждаме съперници.
Може би е по-добре да не мислим как изглеждаме в очите на околните? Ако изгубим едно състезание или някой е по-успешен от нас, това не е краят на света. Далеч по-важно е да престанем да се разстройваме от чуждите успехи и да потърсим радост в собствените си.
4. Добрината е полезна за здравето
Да, правилно ме разбрахте за здравето. Това дори е доказано в проучване, проведено през 2006 г. и публикувано в журнала Psychophysiology. То показва, че хората, които дават социална подкрепа на околните, имат по-ниско кръвно и артериално налягане, отколкото другите. Според същото изследване по-добронамерените хора по-често получават подкрепа от околните.
5. Скъперничеството ни стресира
Прекомерното пестене на пари може да е добре за джоба, но не и за здравето ни. Това също е доказано в проучване, което е направено университета в Куинсленд. То показва, че скъперническото поведение увеличава нивата на стрес в организма ни. Така че една от най-сигурните рецепти за намаляване на стреса е да сме по-щедри към околните.
6. Подобрява настроението
Дребните добрини и хубавите жестове като раздаването на пари и подаръци, един фин комплимент, може да е също толкова хубаво, колкото и получаването им. С риск да се повторя това също е доказано в изследване. То е проведено през 2007 г. и показва, че даряването или получаването на 100 долара активира един и същ участък в мозъка, свързан с удоволствието.
Нима не ви се е случвало да се чувстваме изключително добре и удовлетворени от себе си, само защото сте зарадвали някой любим човек?
7. Добрите хора живеят по-дълго
Тъй като в предните три точки обсъдихме, че добрината намалява стреса и е полезна за здравето, е логично това да води до по-дълъг живот. Затова бъдете добри с околните и има шанс да ги надживеете.
