Преди дни вниманието ни привлече един симпатичен и изключително забавен пост във Фейсбук, споделен от Николина Филипова, редактор и професионален читател. Веднага побързахме да я помолим за разрешение да го споделим с вас, читателите на Lifebites.bg – ако не да се разпознаете в ситуацията описана от Николина, то поне да се посмеете заедно с нас. Защото в стремежа да сме добри родители, често превключваме на автоматичен режим и автоматизираме не само репликите, но и поведението си.
Добри родители с автоматни настройки
За 8 години и половина аз съм казала: “Макси, измий се”, “опаши се” и “изправи се” колкото обиколката на Земята умножена по няколко трилиона пъти. Автоматизмът на репликите така ме е завладял, че от сутрин до вечер съм като кукла с механизъм. Напред-назад и настрани и повтарям едни и същи неща. И защо? Заради усилието да постигам победа в битките, които водя всеки ден и невъзможността да се предам. За да бъдат в крайна сметка ръцете – измити,
гащите – опасани, стойката – правилна
а аз – добър родител. Някак си още не съм намерила начин хем нещата да се случват, хем да сляза от влакчето на автоматичните реплики, което след толкова много возене дава и странични ефекти.
Ето сега например, докато готвя, съм измила ябълка. Избрала съм най-хубавата и съм я обелила, за да е привлекателна, и съм я наредила в шарена чинийка, за да стимулира рецепторите и викам господинчо от другата стая:
– Ела, хапни ябълка… – и още. – Как така няма да я ядеш! Как така няма да я ядеш! Аз за кого я нарязах! Ти трябва да ядеш витамини, особено през зимата.
– Плодове, зеленчуци… то не може само бисквити и шоколад!
– Писна ми да си болен, да кашляш. Виж, че като си втора смяна и няма време за разходки и въздух… поне плодове яж. Те дават сила.
– И какви са тия претенции! Ти какво си мислиш, че на мен някой ми е белил и поднасял ябълки ли? Че ми се е молил ли?
– Ти като беше бебе колко хубаво се хранеше! А сега си уж батко, и по-умен…
– Тия ябълки са наши, не са купешки, не са пръскани с кой знае какво…
– Да ги хвърлям ли сега! Как ще станеш голям мъж. Да те бият ли искаш?
– Ти какво искаш – да си някакъв дребен дребосък или да си висок и силен.
– И гроздето вчера си го върнал от училище. Аз няма само храна да хвърлям. Всеки ден хвърлям храна! Знаеш ли какво значи това?
– Знаеш ли колко деца по света гладуват, защото родителите им нямат парички да им купят хубава храна…
Тук осъзнавам, че си говоря сама, че човечето още в самото начало е казало:
“А, добре!”
излапало е ябълката и отдавна се е шмугнало обратно в неговата си стая.
Разпознахте ли се, скъпи добри родители? Споделете, моля, как се слиза от влакчето на автоматичните реплики, че вече ми се вие свят.
