Не ви ли изненадва готовността, с която хората се впускат в сексуални експерименти извън връзките си, и тишината и въздържаността им с партньорите им у дома? У дома, където им липсват забавлението и еротичната тръпка и откъдето те бягат в един силно въображаем сексуален живот – афери, порнография, виртуален секс, трескави фантазии.
Отказали се от свободата (и от свободата на фантазиите си), те излизат навън, за да създадат за себе си един нов образ, който е освободен от оковите на брака. “Сигурност отвътре, приключение и страст отвън”, описва го простичко Естер Перел – семеен и сексуален терапевт и автор на бестселъра Еротична интелигентност, в който споделя професионалния си опит по темата за еротичното желание в дълготрайните връзки.
„Когато медиите екзалтирано съобщават, че двойките не правят секс, не мога да не си помисля, че напротив – вероятно правят много секс, но с други хора.“
“При всяка първа среща с дадена двойка винаги питам партньорите как са се срещнали и какво ги е привлякло един към друг”, казва Перел. Понякога основното нещо, което стимулира началото на отношенията, е страстта. Друг път не. И в двата случая от изпълнената с виталност еротика се очаква да придобие много по-улегнала, стабилна и управляема форма, като се превърне в зряла любов.
Но, както доказа еволюционният антрополог Хелън Фишър, хормоналният коктейл на любовта трае едва няколко години (в най-добрия случай). Защо? Защо добрият секс толкова често избледнява, дори при двойки, които продължават да се обичат? Защо интимното споделяне не гарантира добър секс? И можем ли да искаме това, което вече имаме?
Всяка среща започва с фантазии
По-нататък нарастването на близостта и създаването на рутина, които подхранват усещането за сигурност, отменят нуждата от церемониалност или несвойствено поведение. И убиват фантазиите, превръщайки се в анти-афродизиак.
Всяка среща започва и с желание за отдаване. Но то е само един от двата стълба на любовта. Другият се казва “автономност”. “Отделеността е условие за връзката – това е основният парадокс в интимността и секса”, пише Перел в книгата си Еротична интелигентност.
“Нашата нужда да бъдем с някого съществува редом с нуждата ни за отделеност. Едната не съществува без другата. Не може да има връзка, когато разстоянието е твърде голямо. Но прекаленото приближаване премахва отделеността на два различни индивида. Тогава вече няма пространство за преминаване, няма мост за извървяване, няма кого да посетиш от другата страна, няма нечий друг вътрешен свят, в който да навлезеш. Когато хората се сливат – когато двамата стават едно – процесът на свързване става невъзможен”, казва семейният терапевт.
Много от мъжете и жените, с които Перел се среща в практиката си, намират за изключително трудно да въведат емоционално пространство в любовните си взаимоотношения.
„Сигурната връзка наистина ни дава смелост да следваме професионалните си амбиции, да се изправяме срещу семейни тайни и да се запишем на курса по скачане с парашут, за който не сме се осмелявали преди.“
„При все това се стряскаме да изградим дистанция в самата връзка. Можем да приемаме пространството навсякъде другаде, но не и там. За да доведем сладострастието в дома си, трябва да пресъздадем същото това разстояние, което така усилено сме се трудили да заличим“, твърди специалистката.
Сексуалното въодушевление
също така изисква да не се тревожим. “Грижата за другия е най-големият убиец на страстта”, казва Перел. В книгата си Възбуда психоаналитикът Майкъл Бейдър обяснява, че интимността идва със засилена загриженост за добруването на другия, което включва и страха да не го нараним. Но преследването на удоволствието е свързано с определено ниво на егоизъм.
Някои хора не могат да си позволят подобен егоизъм, понеже се чувстват твърде отговорни за любимия. Самата загриженост затруднява човек да се фокусира върху собствените си нужди, да се чувства спонтанен, сексуално жив и безгрижен.
Излиза, че
сексуалността не се подчинява на законите
които поддържат мира и хармонията между партньорите. “Неговото грижовно внимание ме кара да се чувствам сигурна. Но когато се замисля с кого искам да спя, сигурността е последното, което бих потърсила”, казва една от клиентките на Перел, а известната авторка ú отговаря: „Всичко е много любовно и уютно, само че не е сексуално. Вие сте заместили чувствената любов с нещо друго.“
Сексуалният терапевт Дагмар О‘Конър го нарича “удобна любов”. Клиентката на Перел използва друго определение: „като памучна нощница“.
Памучната нощница се радва да знае всичко за теб; копринената има нужда от мистерия. Любовта обича да смалява разстоянията между мен и теб, докато желанието се подсилва от тях. Ако интимността нараства с повторенията и взаимното опознаване, еротиката изстива от този сюжет. Тя процъфтява в мистериозното, новото, неочакваното.
Или, както пише Перел:
„Любовта е в това, да имаш; желанието е в това, да искаш. Но много често, докато усядат в комфорта на любовта, двойките спират да подклаждат пламъка на желанието. Забравят, че огънят има нужда от въздух.“
Дайте си го в големи глътки. И използвайте времето, освободило се само за вас, за да развиете своята еротичната интелигентност. Под нея Перел има предвид създаването на дистанция и вдъхването на живот на това отворило се пространство. Пространство – физическо, емоционално и интелектуално – което принадлежи само на вас! Не всичко е необходимо да бъде разкривано.
“Всеки трябва да знае как да отгледа своя тайна градина”, казва Перел в лекция за TED Talks, в която споделя наблюденията си върху това, какво възбужда хората по света, и как пътищата, по които се заражда желанието у всеки от нас, се формират още от детството.
