Предците ни са вплитали красиви фигурки в носии, килими и завивки, за да пазят от злини и да носят добрини. Красиво момиче заложи на ръчно ушита ленена рокля, избродирана с народни мотиви и пафти вместо колан. Нестандартният й тоалет за абитуриентския бал обиколи социални мрежи и сайтове. И се превърна в сензация на фона на полуголите й съученички с напомпани устни. Защото с тях свикнахме.
Изненадват ни дребните жестове на нормалност
Уж винаги избираме местен, честен и известен кмет. А после се учудваме, че наистина има такъв, който не краде и не дава обществените поръчки на баджанака си (както гръмнаха медиите със случая в село Чавдар).
Реалността сякаш е шантава бродерия на шизофреничен майстор. Вместо пъстри и красиви шевици, всекидневно се вплитат скандали, корупция, бедствия, престъпления… съшити с черни конци. И канавата е на грозни дупки, като тези по пътищата ни. И дори ямата, отворила се изневиделица на столичен булевард, някак си се превръща в нормална случка.
Депутатските мерцедеси са в пъти повече от линейките в София. Но никой не шамари народни избраници за съшити с бели конци закони.
Отнасят го фелдшерите от Бърза помощ
Колко живота спасяват не се знае, броят се случките, когато са закъснели да го направят.
Акушерка пребива бебе. Докторка унижава и издевателства над родилки. А хиляди сестри всеки ден се грижат с обич за новородените срещу безумно ниско възнаграждение.
Чудният свят на талантливо детенце с аутизъм е видим само за майка му…
Здравеопазването продължава да чака бялата лястовица. Но сигурно ако се появи, ще я обявят за албинос, страдащ от липса на пигментация. И ще я лекуват по странни клинични пътеки.
Хиляди двойки на матурите… Вече е нормално, всяка година е така. Но пък наши деца непрекъснато печелят медали на първенства за научни и спортни постижения – отлични математици, физици, атлети… и то без елементарни условия за нормална подготовка. Минава някак си като фон между шантави изказвания на политици за изкривените гайтани на образователната ни система.
Министърът на културата често се изказва некултурно. Малцина се изненадват.
И изобщо доброто и хубавото някак си съвсем рядко попадат на канавата на реалността. И изглеждат като нелепи кръпки… Защото всичко сякаш е обвито с грозни ширити на недоволство и негативизъм.
Всъщност мрачните шевици си ги извезваме самите ние.
Трябват ни очи, за да видим доброто и красивото
Иначе ще заприличаме на ослепените самуилови войници. Защото дори и паметникът на великия ни владетел предизвика критика и негативни реакции.
Някак си не е ли време да сменим тази бродерия, а?
