Името му е Арън Карол, доктор Карол. Професор е по педиатрия в Медицинския университет на Индианаполис и говори за здравеопазване в блога The Incidental Economist и видео блога Healthcare Triage. И тези дни, във връзка с голямата истерия покрай опровергаването на 5-секундното правило за падналата на земята храна, заяви категорично:
„Аз съм лекар. Ако изпусна храна на пода в кухнята, все пак я ям.“
За което ми иде да му стисна ръката. Същата онази, пипнала “мръсната” храна. И после бих навирала своята в лицето на всеки, който папагалски се възмущава заради бактериите по нея. Защото ми писна от това всеобщо
поведение като в магазин за кристална посуда
От незнание за силата на собствената ни имунна система. Незнание, което я обезсилва с всяка следваща превантивна мярка. Писна ми и от страхове наизуст – например от невидими неща като бактериите. Страхове, които е толкова лесно да преборим само с малко повече интерес, познание или елементарна логика дори.
Ето например – защо се фокусираме върху изпуснатата на пода храна? Има толкова по-страшни неща.
И не, няма магическо число секунди, отброяващи безопасния престой на храната там долу. С това е съгласен и Арън Карол, който изследвал 5-секундното правило още преди години, покрай съ-авторството му в книга за митовете в медицината. Тогавашното му проучване, както и това на колегите му наскоро, доказва, че колкото и кратко да е времето, в което падналият хранителен продукт прекарва на земята, по него ще полепнат бактерии.
Но доктор Карол би го вдигнал от там директно към устата си
“Кухненският ми под не е чак толкова мръсен”, казва той. И обяснява, че отправната ни точка при решението не бива да бъде това, дали на пода има нула бактерии. “Важно е колко са те, в сравнение с други повърхности. Ако беше видимо колко по-мръсни са те, изобщо нямаше да се притеснявате за пода.”
По този в кухнята има 3 колонии бактерии на квадратен инч (2.5 см). Но това е нищо в сравнение с дръжката на хладилника (минимум 5 колонии), кухненския плот (почти 6 цели колонии – което си е двойно повече от пода) и гъбата за миене на чинии (внимание – 20 милиона колонии на всеки 2.5 кв. см).
Данните са на професора по микробиология Чарлз Герба – няма друг американски учен, който да е прекарал повече време в изследвания по темата.
“Тревожим се токова много дали да хвърлим или изядем падналата храна, но не се безпокоим, че пипаме хладилника или плота”, казва доктор Карол.
Същото се случва и в банята
“Тоалетната седалка там е по-чиста от цялата кухня – 0.68 колонии бактерии на квадратен инч. Кое е по-мръсно в банята ли? Почти всичко останало: от копчето на тоалетното казанче (близо 35 колонии бактерии) до мивката (16 колонии).“
Повърхностите се цапат, когато са пипани от много ръце, за които не се сещаме. Кофичката кисело мляко, която донесохте от магазина, е била поставяна къде ли не, преди да стигне до кухненския ви плот. Ами неизмитите зеленчуци и плодове? Или пък портмонето и телефонът ви, които тъкмо оставихте на масата?
Мислим за пода и за тоалетната като мръсни места, затова и ги чистим повече – по-старателно, по-често, с по-агресивна химия. А ето че, според поредното проучване,
95% от телефоните на служителите в болниците
са заразени с бактерията нозокомия, която най-често причинява уринарни инфекции и пневмонии. От онези, заразени със стафилококи ауреус, над 50% били резистентни към антибиотици (метицилин-резистентен стафилокок).
Парите, с които боравим всеки ден, също са бъкани с бактерии. И къде държим тези пари и бактерии? Точно така – портфейл. А кога го чистихме за последно? Схващате идеята…
Само не мислете, че ви агитирам да дезинфекцирате компулсивно всичко около вас! Напротив. Желанието ми е да мислим повече, преди да параноясваме на тема хигиена. Едно обикновено измиване на ръцете все още е решението на повечето неща, за които така или иначе не се сещаме – като бутоните на банкомата, на клавиатурите, на ключа за лампата.
А за онези, за които се сещаме, но спорим как е най-правилно да постъпим –
нека не прибързваме със страха
Нека не съдим. Вместо това, какво ще кажете да повярваме? В собствените си сили, в имунната ни система, в себе си. Защитата, дадена ни от природата, е доста устойчива. Открай време пипаме мръсни неща и въпреки това се справяме. Или, както казва доктор Карол:
„Щетите, които би ми нанесла храната от пода, не си заслужават притеснението ми, в сравнение с много, много други неща.“
Дори да не мислите като него, вземайте информирани решения, основани на логически преценени рискове. Не на някакъв случаен брой секунди – били те пет, три или десет, за които едно нещо се е докосвало до друго.
