ДОКАТО ИМА НАДЕЖДА
Силвия Жекова
Понякога нужда изпитвам
тихо сама да поплача,
гордостта набързо изритвам
и бавно поглъща ме здрача.
Но щом утро настъпи отново,
аз бързо обличам усмивка,
забравям тъгата… Готово!
Тя е само нощна завивка.
Сякаш превръщам се в статуя – смееща,
но готова всеки момент да заплаче.
Искрица на надежда винаги тлееща
сълзите ми трие обаче.
